Изневярата. Дали да простим?

[Буба Мара]

Най-вероятно същото, което и нежния пол.
Студенина, неразбиране, желание да се почувстваш важен и желан. Лъсване на самочувствието (и нещо друго) чрез някой, които не те умловажава.

Точно, когаот не получаваш това, което искаш у дома, естествено почватш да го търсиш на друго място, дори и това да се случва подсъзнателно.

Но истината е, че човек си мъкне проблемите със себе си. И да кръшне мъжът, то с всяка следваща ще среща същото неразбиране като с предишната. Защото едно ново завоевание е много по-отворено за недостатъците на мъжа, когато въпросното завоевание не ги е изпитало на собствения си гръб. и като изневериш си викаш.. е те тоя/тази е по-добър, щото разбираш ли ми дава онова, което не ми го дава половинката. Само че вместо да си реши проблемите, той просто си изаква нова купчинка на ново място и си остава старото ако със старите проблеми

[Dipsy]

Абсолютно в никакъв случай и при никакви обстоятелства не се признава изневяра, особено ако решиш да останеш с партньора, на който си изневерил/а. Казвам го от позицията на изневерил и на такъв, на който са изневерили. Да си признаеш, за да успокоиш съвестта си означава още веднъж да накажеш половинката си заради твоята грешка. един път щото си изневерил и още един път защото оставяш в нейни ръце решението да ти прощава ли. Свършил ли си я таз хубава работа, най-малкото което си длъжен да изтърпиш е гузната съвест. Но има хора, които смятат че половинката им е виновна, че се сгазили лука. Изобщо хора всякакви. Най-добре да не се изневерява, ама хора сме.

[Monika_Spasova]

Все пак, колко хора могат да живеят, прикривайки тази лъжа? Аз не мога да гледам човека, който уж обичам и да го лъжа по такъв начин. Макар че аз не бих и изневерила де... :)

[Chalmers]

Определено нож с две остриета. Аз лично не мога да си замълча за такива неща. Една съвест ме яде.. Тук предполагам зависи кой какво защо разбира под "изневяра". За мен изневяра е дори целувката. За някой и оралната любов не се брои за изневяра. Колкото до това дали е редно или не, много мои приятели смятат, че е егоистично да се признава изневяра, защото злото вече е сторено, а така облекчаваш само собствената си съвест и допълнително нараняваш партньора. Аз преди бях твърдо на мнението, че всичко (почти) трябва да се казва в една връзка, но последно време започвам да се замислям.. Ако така помагаш единствено на себе си и знаеш, че е еднократна грешка, нужно ли е да го причиняваш на човека до теб? Повечето от нас знаят колко е тежко и веднъж признае ли се такова нещо, връзката не може да остане същата (за добро или лошо). От друга страна - то вече е станало - връзката е променена и заблуждаваме партньора. "Ами ако разбере от някъде? Не е ли по-добре да го чуе от мен, пък каквото ще да става?" Ей такива въпросчета започват да се прокрадват в крехката изневерила душа. Моят съвет е - изчакайте. Нека минат няколко дни, седмица. Тогава ще можете да мислите трезво и да решите дали за вас е по-добре да споделите с партньора си (bite the bullet ) или да премълчите.

[Dipsy]

Все пак, колко хора могат да живеят, прикривайки тази лъжа? Аз не мога да гледам човека, който уж обичам и да го лъжа по такъв начин. Макар че аз не бих и изневерила де... :)

Както се казва в една книга - съвестта е страхливка и ако ни позволи да направим дадена грешка, после няма право да ни обвинява за нея. И като си направил грешка ще си сърбаш попарата. Най-малкото което можеш да направиш е това.

[Malina]

Абсолютно, човек трябва да стои зад действията си! След като си направил нещо, поемаш си вината и това е, а не обвиняваш и не се чудиш как да се измъкнеш, да мажеш и т.н.

[rali06]

Тъпо е да си признаеш за изневярата, ама още по-тъпо е, когато сам разбереш за нея.

[Петър Георгиев]

когато ми доскучее и досади женската, ходя при някоя по-малко досадна и дето не ми дудне по сто думи в минута. напримерно

[ivan.stoqnov]

когато ми доскучее и досади женската, ходя при някоя по-малко досадна и дето не ми дудне по сто думи в минута. напримерно

[ivan.stoqnov]

Аз не зная не казвам че съм но нямам точно определение защо тръгвам в друга посока. И който ми каже, че това става отведнъж едва ли ще му повярявам. Да, има моментни увлечения, но те хич не мога да ги нарека изневяра. Изневярата е осъзната, когато тръгваш целенасочено да го правиш да отидеш при конкретна жена защото ти е харесало не само тялото, но и душата ѝ, ей туй според мен е изневярата.
Другото дето ще го сложа на някоя веднъж и даже няма да знам как ѝ е името, туй са дребни мъжки прегрешения.