Съществува ли истинската любов - как да я разпознаем

[M.Tasheva]

Не съм особено съгласна с tornado! Мисля,че точно след многото години съвместен брак, ти обичаш половинката си, заради самата нея, защото си открил всичко, което си търсил в нея, иначе нямаше да сте заедно.
Толкова е сладко, когато видя дядо и баба да вървят хванати за ръце по улица, винаги съм мечтала някой ден и аз да бъда като тях!

[renito]

Донякъде съм съгласна за тръпката,че обвързана с един особен страх дали ще се получи,дали ще сте заедно,после идва леко успокоение,но че е само взаимен интерес,не е вярно..Всичко е химия,вътрешно усещане ,че това е правилният човек няма логично обяснение,затова е любов

[penny]

Донякъде съм съгласна за тръпката,че обвързана с един особен страх дали ще се получи,дали ще сте заедно,после идва леко успокоение,но че е само взаимен интерес,не е вярно..Всичко е химия,вътрешно усещане ,че това е правилният човек няма логично обяснение,затова е любов

Много ми хареса изказването ти! Затова понякога дори и да осъзнаваш, че този човек не е за теб, не можеш да продължиш без него! Какво да правиш - химия

[karalambeva]

Интересен ход на мисли.
Нека изходим от предположението, че твърдението, любов = взаимни интереси. По този начин опростяваме обекта, когото обичаме до средство за удовлетворяване на нужди и покриване на интереси, а влюбването - в радост от предположението, че сме открили обект, който да покрие максимален брой от нашите интереси за максимален период от време.
Дотук добре, но се сблъскваме с първото несъответствие - характерно за човека е да се влюби, преди да знае дали обектът ще отговори на нуждите на влюбения и дали въобще има необходимите средства за това, и в колкото по -ранна възраст е влюбеният индивид, толкова по - малко рационални доводи или информация за индивида, в който се влюбва, са необходими. На това място, изхождайки от идеята , че *любов = взаимни интереси* трябва да изключим влюбването като нещо свързано с любовта, защото явно влюбването не гони същите цели.
Добре, тогава как протича изборът на обекта, който да отговаря на интересите ни, след като установихме, че влюбването в друг човек не дава сигурност спрямо това, дали може и дали иска съответният обект да съдейства в процеса на удовлетворяване на личните интереси. Значи трябва да се прибегне до други методи- най - добри резултати би дало търсене на половинка (обект за удовлетборяване на интереси) по определен набор от критерии , за оптимиране на процеса в насока за удовлетворяване на интереците за максимален период от вереме е наложително да се включат и няколко времеви променливи (сега искам да ми се готви, след 5 години искам да пътешествам повече и тн). Съответните данни трябва да се предоставят и от индивидът, който си търси най - подходящия за обичане. А и щом като взаимни интереси = любов, то Х*взаимни интереси = Х*любов, тоест колкот повече удовлетворени интереси, толкове повече любов.
Добре, да речем , че два индивида са се намерили по набор от критерии и тук автоматично след първият удовлетворен интерес започва това което сме дефинирали в началото на поста като любов, която спрямо даденото в началото равенство любовта спира, когато и интересите спрат да бъдат удовлетворявани. Тоест спре ли двупосочния поток на даване и получаване, любовта също спира. Пример - единият индивид е дълго време болен до степен да не може да удовлетворява интересите на партньора - спира притока на пари, или ядене или секс, и любовта спира.

Като извод може да се изложи, че гореописаният модел не отговаря на реалността при днешната дефиниция за любов и влюбване. Евентуално знак за равенство може да се постави при съжителство = взаимни интереси, но ... дори и рационално погледнато, не може да опростим любовта до интереси.

[zheleva212]

Интересен ход на мисли.
Нека изходим от предположението, че твърдението, любов = взаимни интереси. По този начин опростяваме обекта, когото обичаме до средство за удовлетворяване на нужди и покриване на интереси, а влюбването - в радост от предположението, че сме открили обект, който да покрие максимален брой от нашите интереси за максимален период от време.
Дотук добре, но се сблъскваме с първото несъответствие - характерно за човека е да се влюби, преди да знае дали обектът ще отговори на нуждите на влюбения и дали въобще има необходимите средства за това, и в колкото по -ранна възраст е влюбеният индивид, толкова по - малко рационални доводи или информация за индивида, в който се влюбва, са необходими. На това място, изхождайки от идеята , че *любов = взаимни интереси* трябва да изключим влюбването като нещо свързано с любовта, защото явно влюбването не гони същите цели.
Добре, тогава как протича изборът на обекта, който да отговаря на интересите ни, след като установихме, че влюбването в друг човек не дава сигурност спрямо това, дали може и дали иска съответният обект да съдейства в процеса на удовлетворяване на личните интереси. Значи трябва да се прибегне до други методи- най - добри резултати би дало търсене на половинка (обект за удовлетборяване на интереси) по определен набор от критерии , за оптимиране на процеса в насока за удовлетворяване на интереците за максимален период от вереме е наложително да се включат и няколко времеви променливи (сега искам да ми се готви, след 5 години искам да пътешествам повече и тн). Съответните данни трябва да се предоставят и от индивидът, който си търси най - подходящия за обичане. А и щом като взаимни интереси = любов, то Х*взаимни интереси = Х*любов, тоест колкот повече удовлетворени интереси, толкове повече любов.
Добре, да речем , че два индивида са се намерили по набор от критерии и тук автоматично след първият удовлетворен интерес започва това което сме дефинирали в началото на поста като любов, която спрямо даденото в началото равенство любовта спира, когато и интересите спрат да бъдат удовлетворявани. Тоест спре ли двупосочния поток на даване и получаване, любовта също спира. Пример - единият индивид е дълго време болен до степен да не може да удовлетворява интересите на партньора - спира притока на пари, или ядене или секс, и любовта спира.

Като извод може да се изложи, че гореописаният модел не отговаря на реалността при днешната дефиниция за любов и влюбване. Евентуално знак за равенство може да се постави при съжителство = взаимни интереси, но ... дори и рационално погледнато, не може да опростим любовта до интереси.

лелее.. вярно, че е размишлявано много върху любовта, ама това всичкото в един пост разби ме! Та, така де, май - първо трябва да се даде дефиниция за съвременна любов, като за съжаление я съзрях в последния ти пример на мен не ми харесва, чувствам се старомодна, но не може в това да се е превърнала съвременната любов отказвам да му повярвам

[Pipilota]

Мисля,че повечето които "търпят" по-скоро вече са минали фазата на любовта и вече е останал навика, но определено не е приятно и за двете страни, любовта е това,което свърза хората в една връзка, иначе могат да се намерят и по-добри варианти за да печелиш от този човек, ако целта е това.

[Snejna]

Иначе за какво ще се събирате, ако няма да има любов?!

[rabotnata pchela]

Ако има нещо по-хубаво от историите, които създаваме сега, то това е историята на голямата ни истинска любов!
Сещате се, къде се срещнахте, как, кой кого заговори и как се стигна до това

first-love.jpg (14.44 KiB) Прегледано 1780 пъти

Мисля, че всеки пази на много специално място този спомен, така че смятам, че е време да го изкараме на яве и да си признаем каква е историята на любовта ни. Да пролеем някоя сълза на спомените ни, пък и да споделим усмивки заедно в името на истинската любов..
А аз малко по-късно ще споделя моята история на Моята Любов....

[Nightmare]

Моята любов, някак си беше почти неизбежна. Семействата ни живееха къща до къща, врата до врата.
В един момент станаха много добри приятели, всяка вечер ту в едната, ту в другата къща, станахме едно голямо семейство, съответно ние с мъжа ми като най-младите се пръждосвахме, извеждаше ме на разходки или на вечеря на по-тихо място от голямото и шумно семейство, онова време беше прекрасно!
Докато се усетим вече бяхме гаджета, а неговите и моите родители стягаха сватба. В онова време нещата се случваха някак естествено, сватбата не беше кой знае какво неочаквано събитие Щастлива съм, все пак, че така се развиха обстоятелствата, може би ако не беше така, в момента щях да съм самотна майка

[Mon_ton]

Оо, много интересна тема!
С моят вече съпруг се срещнахме случайно в едно заведение преди много години! Дойде и започна да ме сваля, по-скоро да ми говори разни пияни глупости, които и аз на моята пияна глава, къде разбрах - къде не, не знам. И всичко свърши до там, докато не се оказа супер случайно, че там където започнах нова работа след месец не цъфна той като представител на друга фирма и по стечение на обстоятелствата трябваше да работим заедно. Беше ни много конфузно в началото, като се има предвид, че сме се опознавали с език в гърлото най-напред и вонящи на алкохол и цигари и вечно се подсмихвахме като се видехме. После вече нещата се случиха от само себе си сякаш, уж се държахме професионално, докато не окъсняхме в офиса му, докато работим по проекта си. Тогава директно преминахме от буржоазията към бурната любов и макар и като лека жена да ме спечели, вече 6 години сме двойка, а от 1 сме женени! Та така.... малко като на филм!