Galina Todorova написа:jankav написа:jankav написа:последно време бях много стресирана и това се отрази на нервите ми и и сега имам затруднено дишане , а и имам вродено заболяване синдром на Жилберт дали Sedatif PC оказва неблагоприятно влияние върху черния дроб т.е дали би довело до повишаване на билирубина в кръвта благодаря и мога ли да го пия заедно с дуспаталин
Здравейте,
Съжалявам, но не мога да отговоря на въпроса ви, защото не съм медицинско лице, а психотерапевт.
diko написа:Здравейте Галина ! На 40 години , не съм женен , живея с родителите си . Моят проблем започна мисля преди около 15 години - бях завършил универсистета и започнах първата си работа.След година и половина дойде приватизация нови собственици и тормоз( аз бях материално отговорно лице).Започнах да вдигам кръвно налягане и и предписаха лечение с диуретик,който пих около 2 години стягаха ме гърдите ставаще ми лошо личният лекар ми тредписа и Транксен който така и не пих , но тогава мислех че всичко е от кръвното .Последва период в който нещата поотихнаха и даже спрях да пия хапчетата за кръвно . Помислих че всичко е отшумяло започнах да живея нормално пиех алкохол и пушех цигари излизах с приятели ходих по купони - всичко изглеждаше наред . По това време бях доста дълго без работа и постоянно ме притискаха нашите да си търся такава ( и основателно ) но аз бях доста немърлив и неуверен в себе си и я карах ден за ден , като гледах по малко да се мяркам пред очите на родителите си . Прибирах се в къщи само да спя . След това (2003 )сестра ми намери вариант за работа в чужбина за мен и аз заминах за 3 месеца - чуствах се добре работих с удоволствие но и там беше доста напрегнато без документи и договор , започнаха проблеми с някои колеги чужденци . След 3 месеца се прибрах с прилична сума пари и големи надежди . Заминах пак но се разболях от ангина и висока темтература и се прибрах след един месец . До там с чужбината . Започнах пак да плувам по течението да имам лоши навици (хазарт алкохол ) - но така не вървеше . След година постъпин на работа в обещаваща строителна фирма и работих там близо 2 години ( макар че според родителите ми това не бе работата за която съм учил ) . Парите бяха добри работата ми харесваше беше свързана с командировки по различни градове . После дойдоха и намаляване на заплатите дразги с колеги и напускане започнахме да работим на частно и изкарвахме доста прилични пари реших проблена с хазарта по един много странен начин , а именно след като гледах един филм по телевизията (Твърда игра ) мисля се казваше . Постепенно започнах да се изолирам и да си стоя повече в къщи да гледам телевизия и все по малко да излизам с приятели . Майка ми започна да ми настоява да не се затварям така да говоря с нея и баща ми но аз откровено не желаех защото разговорите бяха за работа за женитба за деца (както е редно ) и как хората били направили всичко и били постигнали много а аз тъпча на едно място . Сега си давам ясна сметка колко е била права майка , а колко " ДЕБЕЛА" е била моята глава . Заредиха се дни в които се затварях в стаята си когато нямаше работа и си гледах телевизия през повечето време . Карах се с родителите си не им давах да ми кажат дума на майка си съм крещял и съм я обиждал за което ужасно се срамувам сега - та нали майката мисли само доброто на детето си ! През 2011 почина дядо ми което преживях тежко -инсулт болници качване сваляне от жилището , линейки и тн. Гледах да съм до майка си в този труден момент да я подкрепям и да я утеша колкото мога . По принцип съм доста чуствителен човек преживявам тежко заболявания на някого в семейството и гледам да съм от помощ на всеки. По това време мисля дойде и първата паник атака - тогава не знаех че се нарича така , внезапно стягане в гърлото недостиг на въздух и учестен пулс . Уплаших се прибрах се в къщи баща ми ми даде половин таблетка Лексотан и се пооспокоих малко . След това започнах пак да вдигам кръвно налягане ходих по лекари даже и за такива неща които си мислех че ми има , дадох доста пари Беше ми предписано лекарство за кръвното и деанксит. Междувременно след два неуспешни опита от моя страна (отказвах се ) започнах работа(2012) в старата строителна фирма и заминах в командировка . Паник атаките не бяха много чести може би веднъж два пъти месечно но минаваха бързо и не се притеснявах много . Заупих си апарат за кръвно налягане заредих си аптечката и ги носех с мен на работа страхувах се да не ми стане лошо и да няма как да си помогна . В кая на 2013 баба ми получи инсулт ден преди рожденния ми ден , бях в командировка и веднага се прибрах за да съм близо до майка си и семейството . Ден след това баба ми почина и много се растроих но гледах да се държа заради майка ми , която беше съсипана . Реших да си остана извесно време в къщи защото се притеснявах за здравето на майка . След седмица се върнах на работа , но след два дни майка ми се обади че баща ми е получил кръбоизлив в стомаха и аз веднага се върнах у дома , или по скоро от автобуса направо в болницата . Бях ужасно притеснен за баща си и 5 дни бях неотлъчно до леглото му и денем и нощем , като спях малко и се събуждах при всяко взимане на кръв за иследване. Досаждах на сестрите за резултати постоянно , като съответно не забравях да питам добре ли е химоглобина и тн. За 5 дни веднъж се прибрах у дома за кратко за да закарам майка ми до вилта и веднага се връщах в болницата . Исписаха баща ми и се прибрахме у дома притеснявах се много и все му напомнях за диетата и за други неща свързани с болестта , която беше изкарал. Върнах се на работа - пак командировка изкарах седмица и се почуствах зле не ми достигаше въздух стягаха ме гърдите . Ходих на добър кардиолог ,който ме прегледа обстойно и ми каза че няма нещо особено тервожно да си пия хапчетата за кръвно и деанксита и да мисля повече за себе си. Пооспокоих се и се върнах на работа но не ми ставаше по леко , макар че вече пиех деанксита по 2 сутрин и обед . Чуствах се зле едвам изкарах до 19.12,2013 прибрах се и отидох при друг кардиолог който смени лекарствата ми и ме посъветва да се консултирам с психиатър. Може би от внушение но с новите хапчета за кръвно пулса ми взе да се покачва и с личният решихме да се върна на старите таблетки с които съм и до момента. Та на 30,12,2013 отидох на психиятър добра лекарка по мнение на много хора една от най-добрите в областта. Пововорихме доста и ми изписа Ципралекс , като според нея ставало въпрос за психосуматично растройство . Не се реших да го пия веднага страх ме беше , но на 13,01,2014 реших да го започна защото не се чуствах добре. Пих го осем дни и го спрях защото не се почуствах добре - започнаха едни парения от лявата страна на тялото вътрешно треперене и не можех да спя въобще . Отидох отново но тя ми каза че това не е от лекарството а от състоянието на вегитативната нервна система и ми изписа Невролакс който да пия с Ципралекса - без ефект. Пак при нея Неолексан и от първото хапче пак така . За съня ми изписа Хлорпротиксен не го пих . Като цяло се ужасих че наистина съм със сериозно психично заболяване . Започнах да се ровя в нета и да чета какво ли не по въпроса . Реших да отида пак при нея зписа ми доста лекарстава и направо се вцепених като прочетох листовките им. Сеталофт 50мг сутрин , невролакс 25 мг сутрин и обед и вечер хлорпротиксен 15 мг и1/2 ремирта от 30мг. Пия тези хапчета вече 16 дни през които направо си изкарвам акъла с разни мисли какво точно ми има . През това време ходих 2 - 3 пъти при психиятърката с различни въпроси например дали не съм болен от шизофрения което тя категорично отрече. От окло седмица ми се натресе друго на главата , като изключим моментите когато чета книга или гледам телевизия запчнаха да звучат в главата ми разни познати песни , един ден една после друга питах психиятърката каза че това са натрапливости свързани с тревожността. Не зная какво да правя полудявам ли шизофреник ли съм , каква е диагнозата ми посъветвайте ме нещо . PS - извинете за дългия пост
Здравейте,
Първо искам да уточня, че аз не съм медицинско лице, а психолог и не поставям диагнози. Това може да бъде направено само от специалист - невролог или психиатър. Несериозно и непрофесионално ще бъде ако диагнозата да бъде поставена от разстояние, без да е проведена съответната консултация. От споделеното съм склонна да се доверя на вашите лекари и да допусна, че наистина страдате от силна тревожност, изразена соматично. Причините за това могат да бъдат най-различни от биологична и наследствена предразположеност до преживяване на травматично събитие. Не знам защо не са ви обяснили, че ефекта на съответния антидепресант не настъпва веднага, а след около два месеца. Това, че не се доверявате на специалистите не е във ваша полза. Опитайте се да ги послушате и да следвате медикаментозната терапия. Горещо ви препоръчвам да посетите психолог или психотерапевт, който ще ви помогне да откриете причините за вашата тревожност и ще създаде терапевтичен план, за успешно преодоляване на вашите проблеми. Най-добрата терапия при тревожно разстройство е съчетаването на медикаменти със психотерапия. Не се опитвайте да си отговорите на въпросите чрез допитване в Интернет. Това само ще усложни нещата. Пожелавам ви успех!