В този раздел на нашия форум можете да задавате въпроси, свързани с психология, психиатрия и сексология, да споделяте мнения и да получите съвет.
29 Ное 2013, 15:53
Здравейте отново,
Основата, на която се крепи една връзка е доверието.
Ако всеки от вас двамата се чувства № 1 за другия, ако се чувства желан, обичан, уважаван - със сигурност има доверие между вас.
Но, ако вие двамата /или единият от вас/ не са сигурни в собствените си качества, много трудно бихте изградили доверие помежду си.
Ще виждате във всеки трети човек потенциален конкурент.
При Вас Хриси има страх и ревност, може би сте по-обидчива, или трудно приемате факта, че приятелят Ви е различен от Вас.
Затова не приемате различието във вкусовете и интересите на партньора, неговите слабости и дори хобита.
Вашият приятел има близки, приятели, любими занимания, които са съществували преди да го познавате, или нови запознанства чрез социалните мрежи понастоящем.
Имате напредък - вече знаете, че ниската самооценка причинява проблемите Ви, но също така все още не сте осъзнали, че в здравата връзка двамата партньори запазват своята собствена идентичност и автономност - те са заедно, но са две отделни личности.
Затова Ви препоръчвам да прочетете подходяща литература или да се консултирате с психолог, за да промените отношението си към връзката, към Вас самата и към партньора.
Ще се научите да приемате и харесвате себе си и приятеля си такива, каквито сте, и ще разберете, че може да бъдете щастлива, без да контролирате всичко около себе си.
29 Ное 2013, 16:11
Здравейте Хриси,
Възможно е да се чувствате много объркана в мислите си и това да засилва паниката и тревогата Ви.
Вече Ви писах, че не разполагам с достатъчно информация за състоянието и житейските Ви обстоятелства.
Това би била една по-продължителна психологическа работа и затова Ви препоръчвам да се обърнете към психолог, за да бъдат идентифицирани причините за страховете и дискомфорта Ви, да се освободят негативните преживявания и свързаните с тях отрицателни емоции, и да се заместят дисфункционалните начини на мислене и поведение с по-ефективни позитивни модели за справяне.
Обърнете повече внимание на себе си - може да изберете да се включите в групи по танци, йога, медитиране.
Много добре може да Ви се отрази една по-системна физическа активност - джогинг три пъти седмично по двадесет минути, каране на колело - три пъти седмично по тридесет минути, или друго, което харесвате, без голямо натоварване.
Поздрави, Ели Ноева.
01 Дек 2013, 10:49
Здравейте д-р Тодорова,
Моля за съвет! Имам следния проблем, който ми създава сериозни главоболия: Много често през годината най- вече през зимата и пролетта получавам неконтролируемо гадене с позиви за повръщане и силно отделяне на слюнка и секрети. Получава се основно, когато карам сутрин кола, почуствам миризма на цигари, кафе, застоял въздух и неприятни миризми. Гаденето се увеличава преди предстоящи важни срещи и други събития, които могат по някакъв начин да са малко по стресови от стандартните ситуации. Когато бях дете ми се гадеше сутрин когато ходех на училище и в автобуса. Интересното е че в един момент проблемът напълно изчезва за няколко месеца, сякаш никога не го е имало. На 37 години съм мъж. Правил съм ЕЕГ - стойностите са нормални. Нямам никакви проблеми със стомаха. Притеснявам се малко повече при определени ситуации. Не пия никакви медикаменти. Други симптоми - често силно главоболие - мигрена.
02 Дек 2013, 21:04
branchplo написа:Здравейте д-р Тодорова,
Моля за съвет! Имам следния проблем, който ми създава сериозни главоболия: Много често през годината най- вече през зимата и пролетта получавам неконтролируемо гадене с позиви за повръщане и силно отделяне на слюнка и секрети. Получава се основно, когато карам сутрин кола, почуствам миризма на цигари, кафе, застоял въздух и неприятни миризми. Гаденето се увеличава преди предстоящи важни срещи и други събития, които могат по някакъв начин да са малко по стресови от стандартните ситуации. Когато бях дете ми се гадеше сутрин когато ходех на училище и в автобуса. Интересното е че в един момент проблемът напълно изчезва за няколко месеца, сякаш никога не го е имало. На 37 години съм мъж. Правил съм ЕЕГ - стойностите са нормални. Нямам никакви проблеми със стомаха. Притеснявам се малко повече при определени ситуации. Не пия никакви медикаменти. Други симптоми - често силно главоболие - мигрена.
Здравейте,
Надявам се, че сте си правили изследвания и сте се консултирали с невролог и псигхиатър за да се изключи физиологичен или неврологичен проблем. От споделеното разбирам, че най-вероятно става въпрос за силна тревожност, която се проявява соматично. За да се справите с проблема е добре да направите необходимите изследвания и консулти и чак тогава да потърсите психотерапия или психологично консултиране. Само по този начин ще успеете да се справите с проблема. Пожелавам Ви успех!
02 Яну 2014, 17:37
Здравейте! Честита Нова година с пожелания здравето и светлината да изобилстват в живота ни! Пиша писмото си с надеждата да ми дадете съвет как да продължа напред... Аз също съм една от хилядите потърсили Вашите "горещи съвети", като съм преминала през паническите кризи, тежка депресия и лекувана с куп антидепресанти, успокоителни и прочие./ всеки, който го е изпитал знае за какъв "ад" става на въпрос/.Преминала съм през много лекари-специалисти, но не спирам да се боря и търся решение на проблема си. От няколко години вече не приемам антидепресанти и се насочих към алтернативната медицина / ако не ми помага, то поне не ми вреди/. Проблемът е в това, че не мога да се преборя с някои страхове и не мога да следвам нормалния ритъм на живота си. Все още чувствам, че емоциите ми са подтиснати, някак си всеки ден ми е безразлично, без тръпката за живот, чувствам се като "робот", често изпадам в депресивни състояния. Ходя изтощена на работа, вегетативните ми реакции ме измъчват страшно много./ сърцебиене, отпадналост, треперене на цялото тяло, без дори да има някаква причина за това. От това ми се разстрои храносмилателната система и се появиха куп здравословни проблеми със стомаха. Живея в град, в който няма психотерапевти, но въпреки това реших да потърся компетентна помощ от такъв специалист в съседен град. Посещавах го може би в продължение на година. Мога да кажа, че имам напредък , т.е. започнах да спортувам/ преди да посетя психотерапевта и през ум не ми е минавало да вляза във фитнес залата, още повече, че съм прекалено притеснителна и ме беше срам, но сега след няколко леки кризи в залата от другите посетители, ходя без да се смущавам/. Започнах да се отпускам, да търся начини, с които да успокоявам тялото си. Друго, което трябваше да правя под неговите напътствия е да чета дадена ми от него позитивна литература.Прекъснах психотерапията, защото усетих, че при следващо посещение нещата се изчерпват и общо взето стоим на едно място. Проблемът ми е, че ме е страх от новото, от неизвестното. Вече съм на 33год. и се замислям за дете, но не мога да преодолея този страх от промяната. Страх ме е от всичко-първо да се реша на тази стъпка в живота си, от бременността, от раждане, от появата на дете, от изпадане отново в депресия, от самата промяна. Незнам дали съм извървяла по-дългия път от психотерапията или тепърва ми предстои, но усещам, че имам нужда да продължа върху този проблем, защото нямам и много време за отлагане. Много Ви моля посъветвайте ме от какъв вид психотерапия имам нужда? Въпреки изобилната информация в интернет съм объркана към кой специалист да се обърна за помощ...
Предварително сърдечно Ви Благодаря за отделеното време!
02 Яну 2014, 22:39
Здравейте Наталия,
Благодаря за добрите пожелания - а за Вас и за всички хора желая мир, благоденствие, радост и любов през Новата 2014!
Фактът, че в самото начало на тази нова година Вие с надежда търсите своя път, за да продължите напред, е показателен за наличието на сили и ресурси за справяне, заровени така дълбоко, че в повечето моменти остават скрити и от Вас самата.
Преминавайки през страданието и лечението, Вие добре сте опознали всички аспекти на своя проблем - а когато проблемът е изнесен на светло и вече е станал известен, тогава той се обезсилва.
Принципно ние сме склонни да се плашим от неизвестното ... , когато опознаем неивестното, започваме да търсим решението ...
И знанието и яснотата, които вече имате, Ви помагат да търсите цялостното решение.
Поздравявам Ви за живота, който водите през последните години без антидепресанти и Ви подкрепям за смелостта да се насочите към алтернативните способи.
Все още страховете препятстват нормалния Ви ритъм на работа, емоциите са подтиснати, енергията е недостатъчна, а негативните вегетативни симптоми разтройват ежедневието Ви.
Поздравявам Ви още и за вашия избор да споделите с психолог тревогите си, а постоянството, с което го правили една година, също е индикатор за скритите Ви ресурси за справяне - защото вече знаете, че силата е вътре във вас самата!
Само трябва да се научите да боравите с нея.
Относно пътя, който сте извървели до сега с психотерапията, мога да кажа, че сте изминали най-трудната част от него - както знаете най-трудна е първата крачка.
И много правилно усещате, че за да се почувствате силна дълготрайно и да управлявате своята сила е необходима още работа.
Може да помислите за възможността да се консултирате с психолог, който практикува когнитивно-поведенческа терапия, енергийна психология и нервно-лингвистично програмиране.
Първото - за овладяване на емоциите и неадаптивните мисловни схеми.
Второто - за балансиране на енергията в ума и тялото.
Третото - за поставяне и реализиране на важните приоритети в живота.
Такъв тип консултиране ще Ви осигури удовлетворение на потребността от спокойствие, достатъчно енергия и благополучие, и ще възстанови способността Ви да изпитвате радост.
Желая Ви успех!
Ели Ноева.
04 Яну 2014, 22:39
Здравейте,за много години,живи и здарви.
Имам две породени деца ,родителите ми се разделиха ,баща ми си има друга,предстоят ми изпити, на последък имам чувсвото ,че незнам къде съм всичко ми се струва странно,направо се плаша ,имам чувството,че полудявам,избива ме някакво гадно чувство от вътре, постоянно си миля,че съм болна от нещо,имам сърцебиене,някакво галвоболи само от едната страна,от най-малката настинка си мисля,че ще умра ,дайте ми съвет какво да правя,пих някакви хапчета уж за успокоение аз щях да се побъркам от тях,някви кошмари,страх. Искам да си гледам децата и неискам да полудея,но нещо се случва с мен,кажете ми какво да направя?Благодаря.
04 Яну 2014, 22:42
Здравейте,за много години,живи и здарви.
Имам две породени деца ,родителите ми се разделиха ,баща ми си има друга,предстоят ми изпити, на последък имам чувсвото ,че незнам къде съм всичко ми се струва странно,направо се плаша ,имам чувството,че полудявам,избива ме някакво гадно чувство от вътре, постоянно си миля,че съм болна от нещо,имам сърцебиене,някакво галвоболи само от едната страна,от най-малката настинка си мисля,че ще умра ,дайте ми съвет какво да правя,пих някакви хапчета уж за успокоение аз щях да се побъркам от тях,някви кошмари,страх. Искам да си гледам децата и неискам да полудея,но нещо се случва с мен,кажете ми какво да направя?Благодаря.
05 Яну 2014, 20:06
hrisi_didi88 написа:Здравейте,за много години,живи и здарви.
Имам две породени деца ,родителите ми се разделиха ,баща ми си има друга,предстоят ми изпити, на последък имам чувсвото ,че незнам къде съм всичко ми се струва странно,направо се плаша ,имам чувството,че полудявам,избива ме някакво гадно чувство от вътре, постоянно си миля,че съм болна от нещо,имам сърцебиене,някакво галвоболи само от едната страна,от най-малката настинка си мисля,че ще умра ,дайте ми съвет какво да правя,пих някакви хапчета уж за успокоение аз щях да се побъркам от тях,някви кошмари,страх. Искам да си гледам децата и неискам да полудея,но нещо се случва с мен,кажете ми какво да направя?Благодаря.
Честита Нова година,
От писмото ви не става много ясно каква професионална помощ се потърсили, какви медикаменти сте взимали и други подробности, които са важни за да мога да отговоря по-изчерпателно. Най-вероятно, в момента сте по-тревожна и тази тревожност се изразява соматично. За да получите адекватно лечение е добре да посетите психолог и психиатър, който ще ви постави точна диагноза. Може да се наложи медикаментозно лечение, но най-добре е да направите няколко сесии с психотерапевт. Не разчитайте на съвети прочетени във форума. Тревожните разстройства, напоследък са много разпространени и най-доброто лечение за тях е съчетание между медикаменти и психотерапия. Пожелавам Ви успех!
09 Яну 2014, 13:39
Не става ясно от третото Ви запитване дали сте предприели някакви стъпки за справяне.
Бихте могли да отделите малко време и да прочетете внимателно моите два досегашни отговор.
Имате и друга възможност - да се обърнете към своя личен лекар.
Powered by phpBB © phpBB Group.
phpBB Mobile / SEO by Artodia.