lora_97 написа:Здравеите,незнам от къде да започна ...аз съм жена на 28 г от година и половина имам връзка с мъж н а35г и е страшно ревнивк,оито с всеки изминал ден ме подтиска психически и физи4ески ,като в същото време твърди колко много ме обича и неможе да живее без мен.Каквото и да направя винаги ще намери причина да не е доволен и обвинява мен,имам чувстеото че психиката ми е разбъркана до такава степен че незнам реално кое е правилно и кое не.Тои е н а35г и е страшно ревнив ,с течение на времео ограничи социалните ми контакти до минимум,започна да се изживява като шеф.Караниците ни станаха ежедневие защото аз трудно приех такова отношение спрамо мен,но в краина сметка започнах да му угаждам и да се стремя да става както тои иска ,бах си внушила че причината ев мен.В началото си мислех че аз му давам поводи ,но тои си намира такива за абсурдни неща,от рода на :защо си публикувала тази мисъл във феиса ,или тоя защо ти е харесал пунликацията,защо се гримираш толкова и т.н познатите неща типични за ревнивеца.Обичх го наистина но с този тероро както го наричам ме отблъсна ,и това не е всичко.Посягал ми е 3 пъти,первия беше само шамар пред около 30 човека без да съм му дала повод,обяснението беше че съм изглеждала много красива и съм с е издокарала така за някои друг.Вторият път ме удари няколко пъти след което бях с подсинено око,тогава бяхме на менение че е по добр еда с еразделим,но естесвено му простих с убеждението от негова страна че няма да се повтори.Като цяло ние имаме проблем с комуникацията по между си и то от моя страна смятам 1е е в резултат на неговия натиск,постоянно мисля какво и как да направя че да не съм в грешка .Последният път ме преби,случи се преди около 2 месеца,бяхме заедно в чужбина където тои работи,аз стоях по цял ден затворена в квартирата,единственото ми разнообразие беше разходката до супера с момиче с което тои ме запозна за да не скучая.В последствие обаче тя започна д а го дразни и наща дружба не му се хареса тъи като сме с ебили расхождали с часове.Всяко ме деъствие и стъпка тр да се докладва и така един ден след пордната наша расходка от 2,3 часа тои с еприбра от работа видимо бясен.Нямаше за какво да се хване освен за това че към ориза нямало кисело мляко,как така не съм с есетила че върви с него а съм направила салата крещеики.Аз също му повиших тон след като почна и да ме обижда казах че вече нямам апетит хвърлих си вилицата на масата и в мига в които станах бях посрешната от силен шамар и от серия други в последствие.Поисках да си тръгна тои не ме пусна ,каза ми видя ли какво ме накара да направя ,беше убеден че аз съм го предизвикала .Мого пъти сме обсъждали неговите постъпки и съм го убеждавала че трябва да посети психолог ,че тази ревност е болест и трябва да с елекува по някакв начин.Аз съм изгубила всякаква надежа виждам изхода само с раздяла просто ме е отблъснал до такава степен,а тои продължава да твърди че ако го обичам трябеа да си дадем шанс.Какво ще ме посъветвате като специалист,знам че много хора ще ме нарекат глупачка в случея.
Здравейте,
Ревността като чувство представлява липса на самочувствие, на доверие в самия себе си. Когато някой ревнува, то е защото се съмнява в себе си, а не в партньора си. Мисълта, че другият може да потърси щастието си другаде влудява ревнивеца. Ревността изобщо не е знак за обич, а по-скоро за притежание. Ревнува този, който смята, че партньорът му принадлежи, но не може човек да принадлежи другиму. От това, което споделяте разбирам, че човекът до вас е болезнено ревнив и това се отразява деструктивно на вашата връзка. Ако смятате, че връзката ви може да има развитие посетете задължително психолог-консултант или психотерапевт. Направете си равносметка какво ви носи тази връзка. Отговорете си на най-важния въпрос: "Обичам ли този човек и защо съм с него"? Ако сте объркана в мислите и чувствата си потърсете професионална помощ. Психологът ще ви помогне да подредите емоциите и мислите си. Препоръчвам ви да вземете решението си или сама или с помощта на професионалист. Пожелавам ви успех!
