Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[Eli Noeva]

Здравейте,
Усещането за чуждо тяло в гърлото най-вероятно указва за нарушение в гълтането и т.н. синдром на глобуса.
Синдромът на глобуса представлява несъзнаван отказ нещо да бъде преглътнато.
Срещу какво се съпротивлявате?
Най-важната задача на лигавицата в гърлото се състои в създаване на имунна бариера, която не може да изпълнява своята защитна функция при продължителен емоционален стрес - тогава намалява слюноотделянето и настъпва изсъхване на устата.
В поста си не споделяте за своите преживявания преди две години и какво би могло да отключи проблема с гълтането и сухотата в гърлото Ви.
Възможно е Вашата вежливост да пречи да говорите открито с определен човек/ или с повече / за това, което Ви създава проблем?
Възможно е да сте се научили да поставяте своите потребности на заден план, да избягвате противоречията и да потискате здравословните агресивни тенденции?
Човекът с глобус синдром несъзнавано се отказва да приеме в себе си нещо нежелано и възникналите в този контекст агресивни импулси се насочват към собственото тяло.
Необходимо е психотерапевтична работа с психолог за идентифициране и на причините за Вашето състояние и за преработване на възприятията и реакциите.
Препоръчвам също и консултация с ендокринолог за оглед на щитовидна жлеза.

Желая Ви успех!
Ели Ноева.

[ydosev]

Здравейте,

На 22 години съм и като дете страдах от така нареченият сумнамболизъм (нощно време, ставах от леглото и започвах да се движа из дома, като с това и плачех и на глас все съм казвал, че ме е страх от различни неща и съм ридаел, като с това и на другия ден нямах спомени за случката), но това след пубертета отшумя. Преди дни ми се случи ситуация, като в съня си се стреснах, станах нервен, целият треперех от страх и дълго време, след като приех хапче - мента, глог и валериан, не можах да заспя и ми се искаше да изляза навън и да не се прибирам. Не мога да определя, от какво се стреснах и на какво се дължи, това.
Можете ли да ми дадете съвет, това опасно ли е и има ли нужда от притеснение.

Ще съм благодарен, ако ми съдействате.
Лек и спорен ден!

[Nadinka]

здравейте, ще се радвам да изкажете Вашето мнение по моят въпрос. Имам детенце на една година и половина, от началото сама се грижа за нея, баби не помагат, таткото си ходи на работа. В началото приемах много зле безсънните нощи, чувствах се уморена,имах главоболие, повръщах, но с времето свикнах и на безсънните нощи. Ако съм имала такава нощ, няма проблем, ставам и започва забързаното ежедневие- разходки, хранене, игра, приспиване и т.н. Има и вечери в които спи, но от половин година вече аз не мога да спя. Започнах да пия едни хапчета, но с времето и те май вече не действат,но все пак продължавам да ги пия, защото се въртя 2 часа, но все пак заспивам. Енергия не ми липсва, но явно ми е и в повече. Чувствам, че искам да съм по спокойна, да усещам спокойствие, да действам спокойно и бавно, да не бързам както правя сега. Това е единия ми проблем - Безсънието.
Другия ми проблем е страхът, когато съм сама с малката вечер в късните часове, някой да не дойде в къщи, някой да не чукне на прозореца или на вратата. Този страх го имах и преди да забременея. Ходих на психиатър, беше ми предписан антидепресант и нещата се оправиха. Може би и той много помогна да забременея, защото с него се чувствах щастлива, спокойна. Когато родих и детенцето беше още бебе нямах никакви страхове. Таткото тогава закъсняваше от работата, прибираше се към 23-24ч. но не ме беше страх. Сега предстои същото такова закъсняване от работа и не знам как ще изкарвам вечерите. Понеже живея в малък град и тук няма психолог, а и не мога да пътувам, за да се срещна с такъв, Моля за Вашето мнение и ако се налага съм готова да посетя психиатър. Благодаря!

[Eli Noeva]

От поста Ви разбирам, че в детските Ви години се е случвало да ходите на сън и че с израстването това съсояние вече е преодоляно.
Ситуацията, която скоро Ви е притеснила - с внезапното нощно събуждане и дискомфорта, който сте преживели, има отношение към предишното вече отшумяло ходене на сън, т.е. у Вас се е породил несъзнаван страх от връщането на сомнамбулизма.
От една страна то вече е много далеч от Вас, от друга - фактът, че помните всички детайли и усещания от нощта доказва, че причината е съвсем друга.
Това може да е следствие от псипическа или физическа преумора или изтощение, след боледуване или начало на грип, след прием на някакво вещество - лекарствено или друго, след преживян стрес...
Ако това състояние е единично, може да помислите как да си отпочинете, за да се възстновите.
Ако се повтаря често или периодично, е необходимо да споделите с личния си лекар своите симптоми.
Възможно е преживяването през нощта да е предизвикано от някави взаимоотношения с други хора, или от нещо, преживяно в миналото или от мислите за бъдещето, които също могат да са свързани със страх и емоционално натоварване.
Пийте повече чай от мента, ако пушите - намалете цигарите и започнете да се занимавате системно със спорт - бягане, колоездене, разходки на чист въздух.
Общувайте с хора, които са с оптимистичен и ведър характер.
Придържайте се към 8-часов сън, не гледайте натоварващи филми и предавания, избирайте такива, които Ви носят не само приятна, но и полезна информация,
Желая ви успех.
Ели Ноева.

[Eli Noeva]

Здравейте Надинка,
Нарушенията в съня при заспиване са причинени от грижите за вашето малко детенце, както и Вие самата пишете.
Формирали сте навик да спите по този начин - недостатъчно, винаги нащрек и готова да се грижите като предана и отдадена майка.
Това хронично недоспиване ви идва в повече - както и вие ми пишете и следствието от него е, че не се чувствате спокойна, че има постоянно напрежение - като фон у вас, че сте по-често припряна и забързана в ежедневните си задачи.
Ще имате и много други безсънни нощи около израстването на детето - заради зъбките, възможни простудни състояния по-късно...
Затова използвайте всяка възможност да си отпочинете чрез сън - например, когато детето спи през деня - правете го и Вие.
Планирайте по-грижливо своето натоварване и времето за почивка и възстановяване, още повече, че не можете да разчитате на странична помощ.
А Вие като майка и съпруга ще имате нужда от добро здравословно състояние и висока енергетика и в бъдеще, а това може да го постигнете чрез разумно дозиране на работата, грижите и отдиха Ви.
Това, че живеете в малко населено място не Ви дава възможност да се консултирате с психолог, но бихте могли да си купите книга за автогенен тренинг, и да намалявате напрежението в тялото и ума си чрез тази техника, която се овладява много лесно..
Слушайте музика, която по Ваша преценка Ви действа успокояващо.
По възможност взимайте топъл душ вечер, пийте чай от мента през деня, чаша топло прясно мляко с мед вечер.
Вече е много по-топло и подходящо за разходка - заедно с детето прекарвайте колкото се може повече време на чист въздух.
Освен всичко друго е възможно да постъпва недостатъчно количество кислород във вашите клетки.
Практикувайте тези съвети 1 месец и след това отчетете постигнатите позитивни резултати и продъжете.
Винаги можете да отново да приемате лекарства, така, че първо опитайте без тях.

Относно страховете Ви - възможно е те да произхождат от факта, че сте предимно сама с всички грижи за дома и детето Ви, че нямате възможност да се обърнете за помощ към друг човек - баби, близки, както и с отсъствията на съпруга Ви вечер, свързани с неговото работно време.
Това значително ще се промени, когато детето поизрасне и започнете да общувате вербално с него много по-активно.

Поздрави, Ели Ноева.

[kesten70]

Не зная как да започна .Аз съм на 44 години оперирана съм от възли и щитовидната ми жлеза я няма .От две години нещо започна да ми се вие свят като изляза навън да ми е напрегнато да имам вълни топли.Първо си направих пак изследвания за щитовидната жлеза и там ми казаха ,че трябва да намаля ел тироксина, че съм имала пренасищане.На малих го ,но пак имах тия признаци отидох на невролог предписаха ми деанксит за сега вече съм на 1 сутрин само и ривотрил половинка само сутрин като аз си го намалих вече на 1/4,но явно тея лекарства не ми помагат имам страх все още да излизам сама едвам ходя на работа имам дни който не мога да тръгна карам съпругът ми да ме кара до работата ми Ходих и на гинеколог понеже започна да имам обилно кръвотечение и много силни болки и той ми каза ,че това са първите критически признаци.Не зная на къде да ходя за да се стабилизирам без някакви силни медикаменти.Явно съм с паническо разстройство.Спя си спокойно иначе непробудно вечер до пазара мога да ходя и сама ,но на по далечно място ми става зле.Дай те ми съвет какво да правя .

[vesinci]

Здравейте историята ми е малко дълга но вече не знам към кого да се обърна за помощ преди 7-8 години за първи път се сблъсках с паническото разтройство тогава припаднах глътнах си езика и добре че баба ми мее чула при падането и ми е извадила езика и от тогава имах страх да оставам сама но го преодолях за около 2 месеца всичко мина и започнах пак да си водя нормален живот тогава но преди 3 години една жена припадна пред мен и аз се уплаших много в този период ми се случваха и много промени в живота забременях отидох в друг град после се роди детето недоспиване малко кавги с мъжа ми и реших да тръгна на фитнес не ядях не спях и се започна от време на време изтръпване в ръцете и устата ми се схващаше,един път ми стана черно пред очите и сумати време не виждах започнах да се чувствам на няколко пъти се едно всичко около мен е нереално и като ми говорят аз отговарям но после си мисля боже как го отговорих без да съм го мислила а си говоря нормално не говоря глупости тогава отидох при невролог които така ме оплаши че цикъла ми тръгна 13 дни по рано като ме искара че може би имам множествена склероза за щастие нямам правиха ми ядреномагнитен резонанс всичко е точно но всичко това ми се натрупа и когато припадна тази жена явно нещо се отключи в мен и на другия ден бях на разходка с детето когато изведнъж сърцето ми започна да бие много силно прималя ми и просто седнах на тротоара от тогава не излизам почти навън развих и агорофобия и дома ми стана моя затвор а преди това се прибирах у дома само да спя пих какви ли не антидепресанти ривотрил,дианксит,серопрам,ксанакс,дори едно предписано ми от лекар в австрия от което от половин хапче имах чувството че умирам и сега вече година не пия нищо водих и терапия с психолог и с енерготерапевт и малко живнах за няколко месеца излизах бях добре от ноември до януари имах пак кризи но леки и от февруари месец пак се започнаха да се усилват до преди малко повече от месец детето ми тръгна на градина там и тя се уплаши и неще и да чуе за градината сега започна да се буди нощем с крещяне ужасяващо прави ми и алергии и се наложи да ходим в спешното там пък видях хора на носилки и от тогава моя ад пак се почна изпитвам адски ужас и всяка секунда съм под напрежение че нещо ще и стане или на нея или на мен и че ще трябва да отида пак в онова отвратително място спешното много се оплаших тогава изпаднах в паника беше ужасно сега ходя и на зъболекар вманиячих се в зъба си и постоянно чакам да ме заболи и се нагласям постоянно ако стане нещо как ще отида до зъболекарката изпитвам ужас да не се изложа пред нея да изпадна в паника.Лошото е че преди бях им свикнала на кризите и започнах да не им обръщам толкова внимание но сега ми се случват нови осешания който много ме плашат започва да ме боли много корема да ми се гади силно силна тахикардия пак въпреки лекарството за тахикардията и краката ми стават гумени направо мускулите ми се вцепеняват и имам чувството че няма да ме удържат.Искам да ви попитам как да се справя с тази агорофобия и как да престана да се страхувам от места на които има хора винаги мее страх да отида на такова място защото си мисля че ще припадна и ще се изложа пред хората или че ще започна да говоря глупости изпитвам адски ужас да не полудея от няколко дни се плаша от най малкото нещо и изпадам в адски силна паника не мога да спя сънувам кошмари постоянно и ми е трудно да се концентрирам как да се справя без да пия пак тези отвратителни лекарства от които само се чувствах все по зле но не и по добре не искам пак в този омагиосън кръг опитвам се да се боря сама с себе си постоянно не се отказвам малко или много опитвам да преборвам страховете си но на моменти просто нямам сила и се предавам се едно тялото ми е някакво немощно и нямам сила и желание дори да стана.Най-много ме е страх от места на които немога да изляза бързо или ако припадна да няма хора и да може докторите да стигнат до мен а пък в същото време като ида на лекар пак изпадам в паника какъв е този ужас незнам .Благодаря ви предварително!
Забравих да кажа на 26 години съм.Мисля че при мен има и наследственост защото баща ми от 20 години си е има страховата невроза и е на рвотрил от тогава.Дали е възможно да е наследствено и как да се справя с този ад без да приемам лекарства.

[Eli Noeva]

Здравейте,
Възможно е да сте преживели първите признаци на менопауза преди две години, откогато са и оплакванията Ви, свързани със замайване, страх и топли вълни.
Как разбрахте, че развивате паническо разстройство – за такава диагноза е необходимо мнението на лекуващия Ви лекар.
Страховете Ви по-скоро произтичат от промените в хормоналната система и Вие постепенно ще настройвате психиката и тялото си към тях, както и с бъдещето.
След преживяната оперативна намеса от изключително значение е да се придържате към здравословен начин на живот, който да включва:
1. хранителен режим – разнообразно хранене с достатъчен прием на пресни плодове и зеленчуци, прясно месо, морска риба, яйца и млечни продукти, чай от мента вместо кафе, без цигари / ако пушите /.
2. следва физическата активност на чист въздух, без голямо натоварване – напр. разходки сред природата, йога .
3. практикувайте автогенен тренинг, медитация.
4. слушайте записи с релаксираща музика и звуци.
5. открийте какво Ви носи радост и смисъл и отделяйте време да се занимавате с него.
6. продължавайте да планирате нещата, които са важни и за Вас и за близките ви.
Поздрави, Ели Ноева.

[vesinci]

Здравейте,
Възможно е да сте преживели първите признаци на менопауза преди две години, откогато са и оплакванията Ви, свързани със замайване, страх и топли вълни.
Как разбрахте, че развивате паническо разстройство – за такава диагноза е необходимо мнението на лекуващия Ви лекар.
Страховете Ви по-скоро произтичат от промените в хормоналната система и Вие постепенно ще настройвате психиката и тялото си към тях, както и с бъдещето.
След преживяната оперативна намеса от изключително значение е да се придържате към здравословен начин на живот, който да включва:
1. хранителен режим – разнообразно хранене с достатъчен прием на пресни плодове и зеленчуци, прясно месо, морска риба, яйца и млечни продукти, чай от мента вместо кафе, без цигари / ако пушите /.
2. следва физическата активност на чист въздух, без голямо натоварване – напр. разходки сред природата, йога .
3. практикувайте автогенен тренинг, медитация.
4. слушайте записи с релаксираща музика и звуци.
5. открийте какво Ви носи радост и смисъл и отделяйте време да се занимавате с него.
6. продължавайте да планирате нещата, които са важни и за Вас и за близките ви.
Поздрави, Ели Ноева.

Здравейте отново благодаря ви за отговора диагнозата паническо разтройство ми е постави психиатър аз ходих при трима дори но ефекта беше нулев само ме тъпчеха с хапчета и ставах все по зле,за първите симптоми на менопаузата не ми ли е рано аз съм на 26 години не знам по скоро всичко беше от много стрес.Наистина имам нужда от хранителен режим и ще започна да спазвам музика слушам постоянно аз без музика не мога когато се чувствам добре ходим сред природата даже се събувам боса да имам контакт с земята.Но тази агорофобия и този страх от места където има хора ме подлудяват аз винаги съм била много контактна личност дори душата на компанията както се казва а сега като вида място с хора и се притеснявам веднага и изпадам в паника има ли някакъв начин да се преодолее това нещо аз нарочно си налагам когато съм по добре да отивам на такива места но когато ми е зле дори свекър ми когато се качи при нас и се паникьосвам.Благодаря ви отново

[Eli Noeva]

Здравейте,
Прочели сте отговора ми за потребител kesten 70.

Отговорът ми за вас - vesinci е следният:
Агорафобията може да настъпи след повтарящи се панически пристъпи и да доведе до страх да оставате сама, както и да имате депресивни симптоми.
Възможно е страховата невроза да се предава като наследствена болест в семейството, но само в съчетание с определени социални фактори.
Следователно, с осъзнаване на причините за състоянието Ви и предприемане на активни стъпки, ще можете да се освободите от него.
На първо място – осъзнаване на факта, че Ви липсва доверие в себе си и в живота,
- развиване на вярата Ви в дълбокия смисъл на живота, в приемането и харесването на себе си и на околния свят.
И след това – опознаване на корените на страховете Ви,
- изправяне срещу тях,
- превръщане на енергията на страха в енергия на смелост чрез активни действия.
Вместо да бягате от страха си, като се затваряте в дома си, погледнете себе си с всички тези мъчителни преживявания от позицията на НАБЛЮДАТЕЛ и се приемете такава, каквато сте точно в този момент - притеснена, изплашена, очакваща пристъпа с ужас …
И точно в такова състояние поискайте от себе си да спрете страха – като вземете решение да се доверите повече на себе си, в живота като цяло и да се запитате за смисъла на това, което се случва с Вас – какво е посланието за Вас?
Може би – за да погледнете на живота като единно цяло, състоящо се от неговото начало -раждането и от неговия завършек – смъртта?
Вместо да виждате в ежедневието си и в живота си трудности, страх и страдание, изберете сега да виждате различни възможности и предизвикателства, които ще Ви научат на нещо …
Изберете да живеете живота си, без да стоите в илюзорната власт на страховете.
Мислете за себе си така –„ Вземам живота си обратно, за да се чувствам силна, енергична и успяваща във всички желани и важни за мен неща!“
За да се улесни настъпването на положителните промени може
- да се грижите за домашен любимец,
- да отглеждате цветя и други растения,
- да рисувате и да моделирате за освобождаване на потиснатите емоции,
- да практикувате йога, тай-чи за постигане на спокойствие и вътрешен мир,
- да слушате записи на релаксираща музика и звуци.
Спирайте мислите, които провокират тревожността Ви, веднага щом се появят в ума Ви.
Действайте, колкото време е необходимо.

Желая Ви успех!
Ели Ноева.