Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[Galina Todorova]

Здравейте д-р Тодорова,имам нужда от насока и съвет минавам през много труден и объркан период в живота си.Ще започна от самото начало мисля че така е редно.Аз съм самотна майка имам дъщеричка на 7г.с бащата на дъщеря ми се разделихме ноември 2012г след доста труден съвместен живот изпълнен с непрекъснати скандали и неразбирателства.проблемите ни започнаха когато се роди детето и той се премести да спи в отделна стая и така в продължение на 5г ние живеехме като квартиранти с общ бизнес и общо дете.навън бяхме семейство за пример а вкъщи се разминавахме като линейки,направих и невъзможното за да разбера защо се получи така,какво се случи,питах го многократно отговор така и не получих,ходихме и на психолог но нещата останаха без промяна.и в един момент решихме да се разделим защото за мен е по важно детето ми да живее в спокойна обстановка а не да гледа как родителите му се карат,още повече че при един от скандалите ни той ми посегна пред детето което тогава беше на 3г но го запомни този случай.Когато се разделихме бях напълно изстинала и претръпнала към този човек,не чувствах нищо,даже след раздялата се чувствах като преродена,като нова.Месец по късно се запознах по интернет с настоящия ми приятел.Първоначално започнахме да си комуникираме чрез скайп,телефони понеже бяхме от различни градове и така измина година,докато се съберем и заживеем заедно.И той като мен е разведен,има два брака зад гърба си и две деца.Той се премести да живее при мен,смени града,напусна семейството,приятелите,компанията за да живеем заедно.В началото всичко беше наред,разбирахме се много добре,винаги си говорихме,споделяхме.Той трудно си намери работа,или по точно всяка обява която му предлагах и от всяко място от където му се обаждаха той отказваше всякаква работа.Докато един ден баща ми го взе да работи при него за да има работа и да вървят нещата да се разбираме,да нямаме дрязги у дома.Но в един момент и аз не разбрах кога се случи,започна доста да прекалява с алкохола,не мога да кажа че и преди не е пиел но преди да заживеем заедно и предвид че бяхме от различни градове и сме се виждали за по ден два и в компания не ми е правило такова впечатление да пие много.Но сега изведнъж при положение че всяка вечер след работа пие сам,понеже аз не пия алкохол и за мен като жена не ми се вижда нормално всяка вечер мъжа ми да се прибира и да си сипва 200гр ракия и да продължава след нея с 2л туба бира и говорим за сам човек а не в компания.и това е всяка божа вечер,прибира се преоблича се налива си аператива и сяда в кухнята сам и докато не си изпие пиенето не сяда да вечеря.и получи се така че уж сме семейство а през по голямата част от времето вечерта аз го прекарвам главно с дъщеря ми в детската или хола,вечеряме с нея,дори на детето му прави впечатление че той седи сам в кухнята и вечеря сам,че не сядаме на масата като семейство.опитвах много пъти да говоря с него по този въпрос и отговора беше че по този начин се разтоварвал от работата,имал нужда от лична свобода,но не стига че пие по цяла вечер но и си затапва слушалките и слуша музика и аз оставам като част от интериора вкъщи.много много пъти опитвах да говоря с него,че това не е хубаво,че по този начин ще ме загуби.аз самата страня от хора които прекаляват с алкохола защото в миналото съм имала връзка с такъв човек и той го знае много добре.опитвах се по много начини да му обясня,да го вразумя да се спре.и само ми се обещава добре добре и резултат нулев.другото което се случи е че започна и в леглото да ме игнорира,все е изморен,все му се спи,трябва да става рано за работа.а проблема е че той не носи на пиене и както е изморен от най малкото го хваща.при един голям скандал ме заплаши че ако не спра да му натяквам щял да си събере багажа и да си тръгне за което аз не го спрях,разбира се на следващия ден не помнеше нищо от това което беше говорил вечерта.обеща ми да се промени да спре алкохола,не го спря изключи ракията но за сметка на това увеличи бирата сега всяка вечер след работа с колеги пие по 1-2бири незнам със сигурност не му светя и вкъщи се прибира с 2л бира,а понякога се оказва че му е малко и се прибира с 3л бира.Капака беше когато една вечер детето отваряйки шкафа в банята намери 3туби от 1л бира скрити в банята.а той си пие 2л бира в кухнята и все едно е само това,един вид ги крие от мен,а не мисли че по този начин заблуждава себе си,а не мене.и това положение вече почти година усещам че не ми се отразява никак добре,ставам изнервена,от най малкото избухвам и то срещу близки срещу родители,приятели,станала съм доста мнителна,всяко нещо ме кара да се съмнявам.не издържам това положение.на няколко пъти му предложих да се разделим,защото самата аз усещам че начина по който той се държи към мен и с това пиене по между ни той ме отблъсква от себе си.просто аз истинах към този човек.и го молих няколко пъти да си дадем почивка,да разделим за да видим как ще ни се отрази тази раздяла,и след това да вземем решение.но той беше твърдо против че тръгне ли си ще е окончателно думите му бяха"аз не съм проститутка само да идвам и да си тръгвам",аз му отвърнах"ами като не си тогава да се разделим окончателно",на което той каза добре,и беше съгласен и се уговори с приятели да дойдат да го вземат разбира се под влияние на алкохола,защото когато му се обадиха на следващия ден по телефона,той беше като в небрано лозе и незнаеше за какво му говорят и какво се е уговарял предната вечер.но аз самата вече не го усещам този човек,нищо не ми трепва за него.Пиша ви за да ми дадете съвет,как да постъпя по какъв начин да поставя пред него окончателното си решение че искам раздяла,но в същото време да го направя по начин по който да не го нарани,да не му тежи.само това ме възпира,и постоянно търся варианти как и по какъв начин да се разделим без да се нараняваме.Не ми е лесно да се реша на тази стъпка,но за разлика от него моето дете живее с мен и да става пряк свидетел на подобни сцени и алкохолни изцепки никак не ми е приятно.Детето ми е по скъпо от всеки мъж.Нещо повече с това негово отдръпване от мен,и прекарвайки по цяла вечер с дъщеря ми,аз самата установих че мога и без мъж защото се чувствам много по сигурна и по щастлива с детето си отколкото с човек като него който имам усещането на моменти че буквално изсмуква живеца от мен.Дано не съм ви досадила с прекалено дългото си и изчерпателно писмо,но имам нужда от съвет как да сложа край на така жадуваната от мен раздяла защото с този човек много се измъчих,но пак казвам ако можете да ми дадете някакви съвети,насоки как да действам и как да постъпя така че да не го нараня и да се разделим като големи хора.Надявам се че ще можете да ми помогнете.Предварително ви благодаря!

Здравейте,
За съжаление не пиша рецепти за безболезнена раздяла, дори мисля че такава няма. Краят на една връзка за единия може да е тъжен, а за другия да носи облекчение. Гняв, дори ярост, не са необичайни, както и вина, разкаяние, страх, несигурност и отхвърляне. Емоциите достигат връхната си точка и могат да се окажат трудно контролируеми. Понякога предизвикват безсъните, нежелание за професионална изява, търсене на спасение в алкохола и усещане, че си загубил всичко. Препоръчвам ви:
Да се подготвите за емоционални изблици от всякакъв характер.
Не отблъсквайте приятелството и подкрепата на семейството и от приятели, а ако е необходимо - и съвети от кръга, към който принадлежите.
Забравете миналото и се опитайте да не търсите отмъщение или вина.
В крайна сметка ако сте решили да се разделите с този човек го направете и бъдете готова да понесете негативите от тази раздяла. Не е възможно нещата да се случат безболезнено при положение, че единият от партньорите не желае тази раздяла. Животът е срещи и раздели, болка и радост, тъга и щастие. Бъдете смела и действайте!

[kesten70]

Здравейте!!Преди няколко дни бях на психиатър защото изпитвам страх да пътувам сама и по някога да излизам сама навън.Та докторката ми изписа Стимулотон.Първите 2 дни по 1/4 от 3 ден 1/2 и от 7 ден по 1.Възможно ли е от него на 2 ден ме боля главата и замаяна бях и ме болеше горе високо стомаха.Малко ме е страх ,че преди години започнах един антидепресант и на 3 ден имах чувството, че ще полудея ужасно беше и от там го спрях и казах ,че повече такива неща край,но сега пак ми се наложи.Аз и на психиатъра ще се обадя, но искам и второ мнение.Дали това са някакви странични и какво да правя при такива неща стах ме защото ходя и на работа да не ми стане и там.

[PNANT]

Здравейте.На 22 години съм момче или така да го кажа вече мъж.Проблема е , че от 17 годишна възраст до сега не съм се променил много физически.Навсякъде кадето отида ме мислят за 15-16 годишен защото и тяото ми изглежда на толкова а плюс това съм и младолик.Като ръст не съм много висок -169 , но самата големи на костите широчина на таз , гръб са ми като на 15-16 годишен.2-3 гониди наред се опитвах да не обръщам много голямо внимание на това , но идва момент когато си сред общество с твой връсници , който не те взимат на сериозно , подиграват ти се , и в същото време не мога да си намеря и приятелка.Нямам желание да излизам вечер по клубове/дискотеки точно поради тази причина.Вече не знам какво да правя , мислех си че с времето ще го преодолея , но явно проблема се задълбочава.Хората не ме взимат на сериозно , нито едно момиче на моята възраст не ме взима на сериозно , нямам желание за нищо освен да си стоя вкъщи пред компютъра или да спа по цял ден.Нямам желание да контактувам с хората , живея с един приятел споделяме стая понеже не се намирам в България и за най - малките неща се дразня , искам да съм сам и никой да не ме безпокои.Вече не знам какво да правя.....

[PNANT]

Опитах се да редактирам темата като добавя някой неща , но не можах(изписа ми , че не мога да го редактирам) и затова го побликувам отново
Здравейте.На 22 години съм момче или така да го кажа вече мъж.Проблема е , че от 17 годишна възраст до сега не съм се променил много физически.Навсякъде кадето отида ме мислят за 15-16 годишен защото тяото ми изглежда на толкова а плюс това съм и младолик.Като ръст не съм много висок -169 , но самата големи на костите широчина на таз , гръб са ми като на 15-16 годишен.2-3 гониди наред се опитвах да не обръщам много голямо внимание на това , но идва момент когато си сред общество с твой връсници , който не те взимат на сериозно , подиграват ти се , и в същото време не мога да си намеря и приятелка.Нямам желание да излизам вечер по клубове/дискотеки точно поради тази причина.Вече не знам какво да правя , мислех си че с времето ще го преодолея , но явно проблема се задълбочава.Хората не ме взимат на сериозно , нито едно момиче на моята възраст не ме взима на сериозно , нямам желание за нищо освен да си стоя вкъщи пред компютъра или да спа по цял ден.Нямам желание да контактувам с хората , живея с един приятел споделяме стая понеже не се намирам в България и за най - малките неща се дразня , искам да съм сам и никой да не ме безпокои.Превърнал съм се в човек който мисли само за себе си и не зачита другите , в човек който контактува с някого само ако има полза от нещо ( приятелство / споделяне на информация / помощ за нещо ).Не мога вече да намеря общ език с хората.Осъзнавам в какво съм се превърнал , но въпреки това нищо не мога да направя.Моляви дайте ми някакъв съвет , искам да се махна от обществото , да отида някъде и да си живея сам без никой да ме търси/безпокой.

[kesten70]

Забравих да спомена ,че също взимам и два пъти на деня деанксит.1 сутрин и 1 обяд.

[Lunenluch2]

Здравейте,искам да попитам-мога ли да започна приема на Деанксит 4 дни след като съм спря Серопрама?Проблемът е,4е се чувствам много отпаднала и напрегната.Имам постояно особеното усещане ,че ще припадна .Дали Деанксита ще даде резултат?

[Galina Todorova]

Здравейте,искам да попитам-мога ли да започна приема на Деанксит 4 дни след като съм спря Серопрама?Проблемът е,4е се чувствам много отпаднала и напрегната.Имам постояно особеното усещане ,че ще припадна .Дали Деанксита ще даде резултат?

Здравейте,
Съжалявам, но не мога да ви бъда полезна, защото аз съм психолог, а не медицинско лице. Попитайте психиатър или невролог.
Поздрави!

[Galina Todorova]

Здравейте, имам един странен шум в главата, искам да Ви попитам дали това не е на нервна почва, имам някакви странни мисли, фобия и не знам от какво е това. Моля Ви, помогнете ми, приемам Ксанах минава ми за малко, но шума в главата си остава, може и да е от многото негативни мисли.

Здравейте,
Надявам сте, че при консултацията със специалист са ви поставили диагноза, защото все пак са ви изписали ксанакс. Обикновено това лекарство се изписва на хора с панически атаки или паническо разстройство. Ако е така, най-вероятно тези шумове, които чувате са психосоматични. Не споделяте в какво се изразяват странните мисли и от какво е тази фобия? Ако страдате от тревожно разстройство, трябва да знаете, че тревожността засяга цялата ви същност. Тя е физиологична, поведенческа и психологическа реакция едновременно. На физиологично равнище тревожността може да включва реакции като ускорен пулс, мускулно напрежение, гадене, сухота в устата или потене. На поведенческо ниво тя може да саботира способността ви да действате, да се изразите или да се справяте с определени всекидневни ситуации. От психологическа гледна точка тревожността е субективно състояние на боязън и безпокойство. Ако тревожността ви възниква само в отговор на конкретна ситуация, тя се нарича ситуационна или фобийна тревожност. Обикновено тази тревожност е прекомерна или нереалистична. Често тревожността може да бъде предизвикана само от мисълта за дадена ситуация. Най-добрия начин за справяне със сегашното ви състояние е консулт с психиатър и психолог или психотерапевт. Единият ще се погрижи за адекватно медикаментозно лечение (ако се налага), а другият (психотерапевта) ще ви помогне да се справите с тревожните мисли, негативните чувства и най-вероятно поведение на избягване и пасивност.
Пожелавам ви успех!

[Galina Todorova]

Опитах се да редактирам темата като добавя някой неща , но не можах(изписа ми , че не мога да го редактирам) и затова го побликувам отново
Здравейте.На 22 години съм момче или така да го кажа вече мъж.Проблема е , че от 17 годишна възраст до сега не съм се променил много физически.Навсякъде кадето отида ме мислят за 15-16 годишен защото тяото ми изглежда на толкова а плюс това съм и младолик.Като ръст не съм много висок -169 , но самата големи на костите широчина на таз , гръб са ми като на 15-16 годишен.2-3 гониди наред се опитвах да не обръщам много голямо внимание на това , но идва момент когато си сред общество с твой връсници , който не те взимат на сериозно , подиграват ти се , и в същото време не мога да си намеря и приятелка.Нямам желание да излизам вечер по клубове/дискотеки точно поради тази причина.Вече не знам какво да правя , мислех си че с времето ще го преодолея , но явно проблема се задълбочава.Хората не ме взимат на сериозно , нито едно момиче на моята възраст не ме взима на сериозно , нямам желание за нищо освен да си стоя вкъщи пред компютъра или да спа по цял ден.Нямам желание да контактувам с хората , живея с един приятел споделяме стая понеже не се намирам в България и за най - малките неща се дразня , искам да съм сам и никой да не ме безпокои.Превърнал съм се в човек който мисли само за себе си и не зачита другите , в човек който контактува с някого само ако има полза от нещо ( приятелство / споделяне на информация / помощ за нещо ).Не мога вече да намеря общ език с хората.Осъзнавам в какво съм се превърнал , но въпреки това нищо не мога да направя.Моляви дайте ми някакъв съвет , искам да се махна от обществото , да отида някъде и да си живея сам без никой да ме търси/безпокой.

Здравейте,
Споделеното от вас звучи тревожно. Вероятно сте в депресивен епизод, за който не споделяте от колко време е. Не отлагайте среща с професионалист, който да установи какво точно е състоянието ви, налагат ли се медикаменти? Това, което ще кажа е, че със сигурност се нуждаете от психотерапевтична помощ. В основата на проблема ви стои една много ниска самооценка. Самооценката е форма на самочувствие. Тя възниква и се формира на базата на чужда преценка (на родителите, на близки, на приятели). Създавайки образ и мнение за себе си, ние изграждаме и собствена представа за оценъчните отношения на околните. Ориентирите са различни - според одобрението, което приемаме, съобразно подкрепата, която получаваме; чрез неприемането и отхвърлянето; чрез критично отношение към нашата външност и поведение.
За да излезете от това депресивно състояние незабавно потърсете професионална помощ и помощ от семейството ви. Споделете с тях, че се чувствате неразбран и отхвърлен. Доверете се на приятели. Ако ви предложат помощ не се колебайте да я приемете. Споделяйте чувствата с близките си, излизайте повече сред хора. Посещавайте обществени места, културни мероприятия и всичко, което е свързано с общуване, само не се опитвайте да се изолирате и да живеете сам. Трудно е от разстояние и чрез такъв тип комуникация да ви помогна, но още един път апелирам: Потърсете незабавно професионална помощ! Няма нищо страшно или срамно. Специалистите ще ви помогнат по-бързо и ефективно да се справите с проблема. Пожелавам ви успех!

[PNANT]

Не знам , мисля че този проблем го имам от 17-18 годишна възраст , но като помисля егоистичното поведения и депресията са от 1-2 години насам.Споделял съм хилчди пъти проблема си с семейството ми.Вуйна ми е ГП и даже съм е молил да говори с колеги да започнеме хормонална терапия при което тя отказваше и започваше да ми обеснява и да ме успокоява че било нормално и т.н.Днеска излизах и се чуствам по-добре , но при мен настроенията са на приливи и отливи.Наблюдавам смяна в настроенията си много често.Има един български психолог на мястото което се намирам и си мисля скоро да го посетя и да споделя проблемите си , защото със семейството не става а приятели нямам ....Благодаря ви все пак.Лека вечер