от Сашка » 23 Дек 2015, 07:48
Аз ще започна от доста далече.
Като бях малка вярвах в Дядо Мраз. Тогава така му казвахме. Никой не ме е плашел с нищо. Родителите ми нямаха почти никакви възможности и Дядо Мраз ми носеше дрешки. Много ми се искаше да ми донесе играчка, каквато и да е, но да е играчка защото нямах играчки. Явно съм казала нещо такова на майка ми и той започна да ми носи и играчки. Имах пиано и акордеонче от него. Бях много щастлива и страшно много си ги пазех. Явно от тогава съм се научила зверски да си пазя нещата. Не си спомням как съм разбрала, че добрия старец не съществува, но определено не си спомням родителите ми да са ми обяснявали, че това е измислица.
Като станах майка сина ми също го чакаше с голяма възбуда и нетърпение. Като първи внук в двете фамилии той пък имаше играчки, но пък бяха на светлинни години от сегашните отвратително скъпи, но красиви играчки. Събираха се 4-5 играчки и аз му ги слагах до главичката от 24.12 до 2-3.01. една по една. Освен играчките Дядо Мраз му носеше и от любимите лакомства - вафличка, шоколадче,... Той имаше и играчки, и дрешки. Не беше лишаван почти от нищо. И всяка вечер си лягаше с думите, "а дали довечера ще ми донесе нещо". На сутринта личицето му грейваше от радост. И нямаше по-красива играчка, и по-вкусно лакомство от това, което е донесъл Дядо Мраз. Като порасна, 2-3 клас започна да задава въпроси. Как така дядото може да разнася толкова много подаръци на децата? Защо Драганчо, Петканчо имат по 1-2 подаръка, а аз имам толкова много и всяка вечер. На което аз отговорих, че не знам. Дойде момента в който той се появи и много горд ми заяви, че няма Дядо Мраз. Не беше нито сърдит, нито отчаян, а горд. Съответно същата година ме и улови, когато му оставях подаръка. Това беше последната година, когато е имал подарък от Дядо Мраз. След като не съществува, няма и кой да му носи подаръци.
Когато се роди дъщеря ми по нейно време се появи модата да се пишат писма, които задължително таткото пускаше (оправдавахме се с това, че работи близо до пощата). Така от нейните писма разбирах какви са желанията й. Съвсем случайно от неин разговор с приятелка разбрах за феята на зъбките. То беше радост, то беше скачане, че тя наистина я има, че й оставила паричка... Баткото дори "завиждаше", че не разбрал за тази фея. В 3 клас "разбрала", че Дядо Коледа е ... мама. Беше много учудена, че не ме е усетила когато й оставям подаръците, че получава писма от него, но най-много как успявам да й сложа парички под възглавницата и да й взема зъбчето. С подаръците и паричките бяхме до тук.
За нищо на света не бих им отнела тази тръпка от очакването. Личицата им грейваха от щастие. Получените подаръци бяха най-най за тях. И не ги мереха по стойност, а че са от Дядото.
Децата не са глупави. Те са умни, хитри, съобразителни още от люлката. Това, че не могат да говорят, не означава че не ни манипулират и отстояват желанията си. Като натрупат някакво количество житейски опит започват да си задават въпроси и не търсят отговорите само от нас родителите. Вече са затрупани с информация. Всякаква, най-често лоша, пошла, противна, злобна, безмислена, агресивна, цинична и каква ли още не. Сами ги учим на безпардонност, грубост, цинизъм... и след това се чудим защо са такива агресивни, вулгарни, нагли... Това ни се връща и като родители, и като общество.
Оставете децата да изживеят поне миг детство. Те сериозни ще бъдат цял живот, но детството вече не е това, което беше. Не им отнемайте и малко с което разполагат. Света на приказките, илюзиите, митовете, легендите - светът на КРАСОТАТА, фантазията, милото, доброто, божественото. Не им отнемайте мечтите, крилата.
