Част 7
Борис отвори очи, изправи се, пи вода и пак се строполи на леглото.
- Вера, Вера, в какво те забърках – промълви той – още тогава, още когато разбрах, трябваше да те пратя далеч, далеч и от мен, и от баща ти.
Спомените отново го върнаха в онези дни, когато, заслепен от любовта и от щастливата случайност, срещнала го отново с Вера, не осъзнаваше, че всяко негово действие ще има противодействие. Че разрушаването на нечий рай, би му донесло единствено ад.
Чакаше я в бара много преди уговорения час. Надяваше се, че ще дойде, но и се страхуваше, че няма да го направи. И беше готов да я оправдае.
- Здравей – чу я да казва. Обърна се и я видя. Толкова красива и толкова негова.
- Ти дойде... не очаквах...
- Защо?
- Защото съм никой в живота ти, Вера, а поисках от теб толкова много.
- Ти го каза, Б., „Това, което е между нас, не може да се отлага повече“... Когато е истинско, не можеш просто да си тръгнеш...
- А Симеон?
Част 8 NEWВера постави пръста си на устните му.
- Шшшшт.
Без въпроси, Борис Каменов! Тук съм... това е отговорът.Останаха в бара до сутринта. Говореха, мълчаха, пиха, спомняха си...
- Е, Борис Каменов – Камъка...
- Проучила си ме – разсмя се Борис.
- Дааа... Но ако ти си камъкът, аз ще съм...
- Съкровището под камъка...
Разбира се след време Вера му разказа за връзката си със Симеон. Тренирал при баща й, сближили се, той се влюбил, но тя не. Той се надявал, а тя се опитвала. Той се заблуждавал, а тя бягала от истината.
„Това не е любов.
Любов е да не можеш да си тръгнеш. Да имаш безброй причини да си тръгнеш, но да не го направиш. Любов е това, което изпитваме ти и аз“, казваше му тогава Вера. Обръщаше му света с думите си, обръщаше му живота, разхвърляше го и го подреждаше по нов начин,
направи го неизползваем от друга.
Шумът от отварящата се врата върна Борис в действителността.
- Приготви се за съда, днес е първото ти дело – каза надзирателят.
Въпрос: В какво е обвинен Борис?

- BV.jpg (16.75 KiB) Прегледано 324 пъти