ЧАСТ 10
Преди 5 години...
В деня, в който отново срещна Вера, животът на Борис започна да се променя. Ако до този момент ежедневието на кикбоксьор го задоволяваше напълно, след като я имаше отново до себе си, то вече не му стигаше. Искаше повече. Спортът и победите останаха на заден план. Триумфите на ринга вече му се струваха малки, тренировките безсмислени. Искаше повече. Повече пари. Трябваше да започне да изкарва повече пари. Много повече. Искаше да се ожени за нея, искаше да купи голяма къща, искаше да й помогне да си отвори кабинет, защото скоро щеше да е дипломиран психолог и нямаше търпение да започне да практикува професията си. Не че баща й нямаше да й помогне, но искаше да го направи той.
Обожаваше я. Обсебваше я, а тя не се съпротивляваше. Напротив. Отдаде му се напълно. Изпращаше го до Спортната зала, а после го посрещаше на изхода. Когато виждаше, че се задава, грееше от щастие, сякаш не го беше виждала от няколко живота. Обичаше го като дете - искрено, сърдечно, без преструвки, обичаше го наивно, безрезервно и това го побъркваше. Нямаше жена като нея.
Три месеца след началото на връзката им той отново стана първи на Европейското по кикбокс. Отпразнува победата с Вера и родителите й, които приеха любовта им доста добронамерено и определено не според очакванията на Борис, особено след като разбра, че баща й е тренирал бившето й гадже повече от 10 години. Беше им благодарен, разбира се, но й беше готов на война с всеки, който би атакувал връзката им.
- Борисе, искаш ли утре да излезем по мъжки? - попита го Казийски в края на вечерта.
- Да, естествено, няма проблем – отговори му Борис. Беше изненадан и се зачуди за какво ли ще е тази среща по мъжки.
Разбра на следващата вечер.
Казийски искаше да работи за него.
ЧАСТ 11 NEW- Тази събота организирам двубой. Залогът е много голям. Ще се биеш на мястото на Симеон, който е контузен. Опитва се да ме убеди, че ще се справи, но не мога да рискувам.
Нямаш много време да мислиш. Утре трябва да ми кажеш какво си решил, за да имаш време да се подготвиш.
Борис дори не можа да реагира. Слушаше втрещен и се опитваше да си припомни какво знае за Казийски. Нищо. Освен това, че е бивш треньор по кик бокс и че има няколко нощни клуба. И че е баща на Вера.
- Спортната кариера е до време, Борисе – продължаваше Казийски –
предлагам ти сигурен доход за поне 5 години напред. Разбира се, без да споменаваш нищо на жена ми и дъщеря ми. Оставям те да го обмислиш. Ще се видим утре по обед отново тук. Лека вечер и умната, хлапе – намигна му Казийски и си тръгна.
Борис си удари главата няколко пъти в масата. Много му дойде. Свободни двубои, бившето гадже на Вера, чието място трябваше да заеме...
- What’s up, man – по рамото го удари мъж на около 50, треньорът му Георги Чилингиров. Беше забавен в опитите си да бъде винаги на вълната, речникът му беше пълен екшън фрази – Какво общо имаш ти с Казийски?
- Баща е на приятелката ми – отговори Борис.
- Внимавай, около него все мирише на ченгета – каза му Чилингиров – обади се да пийнем някоя вечер.
- Ок, ще звънна.
Борис тръгна замислен към изхода. Имаше среща с Вера, която сигурно умираше да разбере какво са си говорили с баща й. Подкара колата си към Южния парк, където Вера убиваше времето с една приятелка.
Разпозна я отдалеч. Беше седнала сама на първата пейка по алеята. Явно приятелката й си беше тръгнала и тя, твърде деликатна, за да го препира по телефона, просто си стоеше на пейката и го чакаше. Беше кръстосала крака по нейния си уникален начин, пушеше по нейния си уникален начин и се беше замислила по нейния си уникален начин. Искаше да я гледа винаги. Да не сваля очи от нея. Да я целува. Да я прегръща. Искаше да й влезе под кожата, в ума й, в душата й, да изтрие всичко до сега, всеки спомен, всяка мисъл, всяко чувство и да й създаде нови – с него, за него, от него.
Искаше я, както се иска вода, отчаяно, спешно, животоспасяващо... И защото я искаше толкова силно, беше готов и толкова силно да затръшне вратата на досегашния си живот. Извади телефона от джоба си и избра номера на Казийски.
-
Отговорът ми е „Да”. Влизам в играта – каза Борис и затвори.
Въпрос: Досеща ли се Вера с какво се занимава баща й?

- 1947553,wENhz_thfdJhBgdiWFGDOVnVFwIK9XY2EIm6+lzuEKxw+7oNmxMioOI6kztYzm9gPGnkVBCfYYeZ3H8jcyq0DA==.jpg (84.79 KiB) Прегледано 554 пъти