Ефектът на пеперудата

[Stefan]

И още едно предположение, според мен Борис си спомня денят в болницата, в който са му казали, че парите не са достатъчни и няма да покрият лечениет . на приятелката му. Тогава той побеснява и започва да чупи всичко наред, пребива корумпирания доктор и го арестуват... Мисля, че така ще стане супер яко!

[Кристиян]

ееее, то с тия бози ще стане като сапунен сериал, дайте по-сериозни предложения, нека да има любов, ама пък чак толкова много драми....прекалено е. Според мен е логично щом е в ареста, да си спомня за престъплението. Да го анализира, предъвква, да мисли за него, дори и насън.

[Кристиян]

Забравих да кажа няколко думи и за Вера, според мен е гаджето му, което постоянно го е молило да не се замесва в каши, възможно е дори да са се скарали в нощта преди да го опандизят.

[Woman]

ееее, то с тия бози ще стане като сапунен сериал, дайте по-сериозни предложения, нека да има любов, ама пък чак толкова много драми....прекалено е. Според мен е логично щом е в ареста, да си спомня за престъплението. Да го анализира, предъвква, да мисли за него, дори и насън.

Не разбирам какво против любовта имаш? Нека да я има, да е страшно и романтично Но съм съгласна с теб, не бива да има чак толкова драматизъм, колкото предлагат някои потребители.

[The Witch]

Идва част 4...
are you ready

[Елена Гилбърт]

The Witch, хайдеее, нямаме търпение! Какво става с Борис, с Вера, хайде казвайте!

[The Witch]

Ок Но преди част 4, ще трябва да прочетете част 3, нали.

[The Witch]

Част 1

Не беше страх. Беше погнуса.
Борис скочи от леглото и извика.
Не от страх. От погнуса.
Хлебарките пълзяха по тялото му, еволюирали, големи и грозни...
Борис седна на студения под и заплака, за първи път от месеци позволи отчаянието да го завладее. Изцяло. Главоломно. И тогава, точно в онзи миг, когато сме сигурни, че земята трябва да се разтвори и да ни погълне, просто защото това ще е най-справедливото, което може да ни се случи, през сълзите и апокалипсиса в ума му, се появи тя...

Част 2

Вера. Вечното момиче.
- Стегни се, моля те, стегни се – изплака тя.
- Ти си само сън, Вера, само сън – прошепна той.

Знаеше, че ако отвори очи, тя щеше да изчезне, затова ги стисна още по-силно. И изкрещя. Силно, раздиращо, като човек, останал без нищо. И без никой.

Срещна я за първи път, когато беше на 7, а тя на 6. Тя беше момиченцето от детската площадка, което винаги плачеше. Запознаха се, когато едно от момчетата в квартала я събори от люлката, а той го догони и му счупи ръката... Тогава Вера му се усмихна за първи път. А той за първи път се почувства горд..., мъж.

Вера. Вечното момиче.

Борис си стоеше все така свлечен на пода. Не усещаше глад. Нито жажда. Не усещаше студ. Нито погнуса. Единственото, което режеше мозъка му, беше липсата на значение. Беше стигнал не дъното, беше стигнал онзи гейм лейвъл, в който нищо нямаше значение, просто си там и чакаш някой да обяви края на играта.

Закри очите си с ръце, сякаш имаше опасност в тази килия, голяма 2 на 2, някой да успее да види през тях какво се случваше в главата му. И споменът за онази вечер отново пропълзя по тялото му...


Част 3

- Убий го, Борисе! Убий го! – крещеше Казийски.
Но Борис не помръдваше. Стоеше и гледаше втренчено момчето, което се беше свило на земята. И не помръдваше. През всичките тези години знаеше, че някой ден този момент ще дойде. Знаеше, че единственото, от което нямаше да може да избяга, беше този избор. Да убие или не. Да убие или да го убият. Да убие или да живее.
- Застреляй го, келеш! – продължаваше да вика Казийски...
И над Борис се спусна мъгла. Мъгла, която го остави без сърце, без сетива, която изсмука кръвта му, смрази мозъка му, зашлеви го и просто го остави да се гърчи. И тогава се чу изстрелът, а след него още един...
После някой изкрещя:

- Ченгетата...
Но Борис не помръдваше...

Въпрос: Кой е Казийски?

Efekt-Peperuda.jpg (29.14 KiB) Прегледано 332 пъти

[Stefan]

Ама наистина ли Борис е извършил престъплението? ее, моля ви, ако го извършил той, тази история няма да е с хепи енд

[Nina D]

Няма да е той. Натопили са го, според мен цялата същност на Борис подсказва, че не го е извършил той. Това отчаяние, безсилието, не знам, дано да съм права, не ми се иска той да е убил момчето