През януари бях писал за моя проблем. С огромна радост искам да ви кажа, че намерих решение и в вече всяка сутрин ходя по голяма нужда. Само който е бил с 30 години упорит хроничен запек ще разбере радостта ми
Искам да споделя какво направих, може да помогне на някой:
За да раздвижа малко червата купих дуфалак (той съдържа лактулоза, която действа разхлабващо като овлажнява изпражненията и подпомага растежа на чревната флора) и няколко поредни сутрини взех дози, заедно с пробиотик (Пробиен с коластра), който продължих да взимам и после.
Установих, че червата, като едно добро дете, имат нужда от грижа, ритъм, навик и внимание. Не можем да гледаме на тях като на кофа за боклук пълна с мръсотия и да очакваме съдействие.
Първо, започнах да им създавам навик:
- сутрин по едно и също време изпивам чаша топла вода (в началото с дуфалак), след което
- правя упражнения за тонизиране на червата (в последствие ги спрях, защото сега движа много през деня, но през зимата сигурно ще се върна към тях)
- След това клякам и чакам, ето така. Може пред компютъра, може на тоалетната, но без да се движа и да мисля, да се притеснявам за нещо. Ако се разбързам и се захвана с разни задачи резултат НЯМА!
Второ, разбира се храната. Гледам винаги да има нещо с баласт и то естествен растителен - с псилиум не се получава. Избягвам готвеното. Въобще, всеки трябва да намери неговата храна. Бял хляб, тестени неща, захарни изделия и много готвени храни са извън менюто ми. Тежко месо също не ям, само риба.
Трето - нужна е малко смазка. Сланинка, мазна риба, месо, немного. Аз взимам половин супена лъжица кокосово масло, което слагам в сутрешните овесени ядки.
Четвърто - говоря на вътрешните си органи. Наум, а може и на глас. Не ми се смейте
, аз вярвам че те ме разбират и ми съдействат. Усещам ги като приятели, говоря им, благодаря им когато работят правилно. Представете си, ректума, ануса, тънките и дебелото черво ни служат вярно цял живот, а никой не се сеща и едно благодаря да им каже за безропотната им служба. Сещаме се за тях само когато се повредят... А аз си поставям ръка върху тях, благодаря им или сутрин им казвам (докато чакам клекнал) - "хайде събудете се, ваш ред е"...Пето - трябва да чакам след като свърша. Това го научих от сина ми, който е на 5 години. Въпреки, че няма запек и свършва за минута, той никога не става, а след като се изходи чака 5-10 минути, през което време се изхожда още няколко пъти, помалко. Причината, както научих от интернет, е че след изпразване на ректума перисталтиката продължава да работи и да изтласква остатъци останали в дебелото черво към ректума и навън, а това отнема известно време. Повечето хора нямат търпение и навик да чакат и веднага стават щом свършат. Така остатъците си седят в тях до следващия ден. А каква лекота е да започнеш деня с напълно изчистени черва!!! ЕХАА!
Толкова от мен, надявам се да съм бил полезен на някого. Успех!
