Галина Тодорова – психолог-консултант

В този раздел на нашия форум можете да задавате въпроси, свързани с психология, психиатрия и сексология, да споделяте мнения и да получите съвет.

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот pepi.mitova » 26 Апр 2020, 00:02

Здравейте не зная дали страдам от депресия но преди година се започна с световъртеж, повишаване на кръвното, от там се почна с паник атаки може би и страх да остана сама за да не падна и да няма кой да ме намери и да ми помогне лошото е ходих на скенер, на ямр на снимки и на всичко излезе само шипове във врата вече една година съм почти всеки ден така пия хапчета но нищо има дни които да рядкост все повече в които да не съм почувствала нищо.
pepi.mitova
 
Мнения: 1
Регистриран на: 25 Апр 2020, 23:58

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 05 Май 2020, 20:44

pepi.mitova написа:Здравейте не зная дали страдам от депресия но преди година се започна с световъртеж, повишаване на кръвното, от там се почна с паник атаки може би и страх да остана сама за да не падна и да няма кой да ме намери и да ми помогне лошото е ходих на скенер, на ямр на снимки и на всичко излезе само шипове във врата вече една година съм почти всеки ден така пия хапчета но нищо има дни които да рядкост все повече в които да не съм почувствала нищо.

Здравейте, Пепи!
Възможно е тревожността ви да е повишеня и да преминавате през депресивен епизод. Препоръката мии е да се срешнете с психолог или психиатър, които ще определят какво е точно състоянието ви и ще препоръчат подходящо лечение.
Пожелавам ви здраве и успех!
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Г-ца.Десиславова » 19 Май 2020, 02:34

здравейте аз съм момиче на 15 години ще зяпачня от това че израснах без баща бедно единствено с баба и дядо мама се бее уженила после тя ме взе при себе си аз живях 3 години в тормос всеки ден виждах как бият мама после мина време разделиха се ужени се за човек който ме обичаше като собствено дете както и аз до днес но замина и мама го остави и дядо почина от тогава започва истинския ад мама се ужени за ужасен човек който само гледа да ми направи проблем с майка ми опинвах се да и обясня но тя не ме слушаше но това е нормално за нея никога не ме е разбирала но баба винаги ми е била подкрепа но се ужени пак ивече не ми обръща внимание освен мама и баба имам и леля която мъжът и ми посегна сексуално и тя не ми повярва повярва на него както и на баба мъжа и всички ме мразят нз къде вече да търся помощ нямам силата вече всички ме мразят нямам желания да ям да излизам имам чувството че ако изляза пак за нещо ще стрдам не знам към кой да се обърна няма към кой не ми се живее мн болка какво да правя
Г-ца.Десиславова
 
Мнения: 1
Регистриран на: 19 Май 2020, 02:25

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот Galina Todorova » 30 Май 2020, 15:23

Г-ца.Десиславова написа:здравейте аз съм момиче на 15 години ще зяпачня от това че израснах без баща бедно единствено с баба и дядо мама се бее уженила после тя ме взе при себе си аз живях 3 години в тормос всеки ден виждах как бият мама после мина време разделиха се ужени се за човек който ме обичаше като собствено дете както и аз до днес но замина и мама го остави и дядо почина от тогава започва истинския ад мама се ужени за ужасен човек който само гледа да ми направи проблем с майка ми опинвах се да и обясня но тя не ме слушаше но това е нормално за нея никога не ме е разбирала но баба винаги ми е била подкрепа но се ужени пак ивече не ми обръща внимание освен мама и баба имам и леля която мъжът и ми посегна сексуално и тя не ми повярва повярва на него както и на баба мъжа и всички ме мразят нз къде вече да търся помощ нямам силата вече всички ме мразят нямам желания да ям да излизам имам чувството че ако изляза пак за нещо ще стрдам не знам към кой да се обърна няма към кой не ми се живее мн болка какво да правя

Здравейте, г-це Десиславова!
Разбирам отчаянието, тъгата и страха, които изпитвате! Ако не срещате подкрепа в никой от вашите роднини е добре да споделите нещата, които са ви се случили с родителите на ваши приятели, с психолог на училището, в което учите или с възрастни хора, които ще ви помогнат да се свържите със съответните специалисти за да получите адекватна подкрепа и помощ.
Пожелавам ви успех!
Аватар
Galina Todorova
 
Мнения: 152
Регистриран на: 13 Юли 2012, 09:40

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот asuscoweit123 » 07 Юни 2020, 20:09

Здравейте,

Имам един въпрос. Доста съм размишлявал по него и ще ми е приятно да открия отговора. Възможно ли е с един поглед даден човек да разбере какво става в съзнанието на друг само като го погледне в очите. И тук не става въпрос да го погледне отгоре отгоре, а в най-дълбоките късчета на човешкото съзнание. Преди много време ходих при една жена която беше психолог. Тя само с един поглед върху даден човек ми казваше почти всичко за него. При това тук не става въпрос да се разбере какъв е човек по погледа, дрехите или усмивката му, а за някакво прочитане или сканиране на душата през очната ябълка. Малко по късно започнах да се замислям за този метод и как се нарича. Наистина това нещо беше по скоро в сферата на окултизма или дори научната фантастика. Не след дълго се порових малко в интернет и разбрах какви ли не неща за очната ябълка, а именно че тя е видимата част от нашия мозък същото са казали и невролозите. Аз съм напълно съгласен че по погледа човек може да се разбере какъв е, но този метод ме накара да повярвам че всичко е възможно. Тя споделяше за всеки човек по нещо, дори и ниво на интелект, социални контакти и много други неща. Буквално сякаш го прочита като отговера книга. Факт е, че човешкия мозък е една доста дълбока и от части неизследвана материя, но не съм запознат с този метод... Сред доказано ефективните терапевтични методи не се среща подобен подход в психотерапията.

Въпроса ми е какъв метод се използва за това и как става. Как така чрез един поглед в очната ябълка човек разбира всичко до най-малката подробност. Предполагам че това се отнася по скоро към парапсихологията или окултизма, но наистина ще е страхотно да знам как става. И по какъв начин става пренасянето на информация.
asuscoweit123
 
Мнения: 2
Регистриран на: 07 Юни 2020, 20:04

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот danieldegu » 16 Авг 2020, 01:38

Здравейте. На 17 години съм, но напоследък като че ли съм обсебен от здравето. Всяка лека болка или дискомфорт отключва силна паника да не би да става въпрос за някоя страшна болест, животозастрашаващо заболяване и т.н. Следва проверка на “симптома” в интернет, при което излизат сумати диагнози и варианти, което още повече подсилва притеснението. Заражда се желание да посетя лекар, да си направя изследване, да съобщя на родителите ми, от притеснение, че ако пренебрегна симптома, може да се стигне до необратими последици и т.н. Очевидно е, че ходене на доктор за всеки дискомфорт, както и изпадането в паника пред родителите ми, не е желано от мен. Това засилва стреса както у мен, така и у родителите ми, така предполагам. Бихте ли ми дали съвет какво мога да направя по въпроса? Как да си помогна? Благодаря Ви предварително!
danieldegu
 
Мнения: 5
Регистриран на: 16 Авг 2020, 01:31

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот sadi8612 » 26 Дек 2020, 17:42

Добър ден.Незнам откъде да започна.Имам чувството че живея не заслужен живот,всяко едно действие в живота ми е напук.Като тинейджър когато някое момче ме хареса и аз него майка ми не го одобряваше а което тя одобрява на мен не ми допадаше.Отидох да уча и когато завършвах майка ми заяви че иска да се прибера на село и аз напук на нея се омъжих и родих момче след което се разделихме със бащата на детето ми и се наложи да се прибера при наше Майка ми постоянно ми натякваше че ме е прибрала заради малкия и аз не издържах и се омъжих повторно за човек който ме обича но не умее да си показва чувствата за човек който е със стари виждания.Родий дъщеря си и веднага след нея съм забременяла с близнаците,докато бях бременна с тях не ме пускаха на преглед в по голям град свекърва ми и аз от страх не можех да се оплача на никого нали аз бях избрала този път.И така близнаците се родиха преждевременно и единия си замина от този свят.Сега 2 месеца стана откакто и майка ми си замина и аз имам чувството че съм много самотна,не ми издържат нервите,постоянно съм сърдита,днес за нищо се скарах с баща ми и вече не иска да ме види.Имам чувството че ако ме няма всички ще живеят много по добре.Не мога да посетя и лекари защото в това семейство думата лекар е забранено дори и да си болен с нелечима болест.Не ми издържат вече нервите.Гледам другите хора и ги ревнувам за щастието им,искам и аз да съм щастлива ама незнам как.Моля ви помогнете ми.
sadi8612
 
Мнения: 5
Регистриран на: 05 Авг 2020, 14:20

Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Мнениеот shtata.na.zvezdite » 30 Яну 2021, 21:01

Здравейте.Аз съм момиче на 13г. През лятото на 2020г имаше едно момиче,с което станахме най-добри приятелки,постоянно по цял ден бяхме заедно.Аз винаги бях до нея,както и тя до мен,вярно е че се карахме понякога,но винаги се сдобрявахме и ставахме все по-близки.Докато един ден,едно момиче не застана между нас.Тя беше моя съученичка и приятелка и нейна приятелка.Това момиче не може да създава и да запазва приятелства и в един момент най-добрата ми приятелка започна да се отдръпва от мен заради нея.Тя успя да я настрои против мен,започна да й говори лоши и неверни неща за мен.С най-добрата ми приятелка се скарахме.Не си говорехме цяла седмица а през тази седмица тя беше със другото момиче.След тази седмица се сдобрихме отново.Аз казах и на двете им,ако искат да излизаме заедно за да не се караме,те се съгласиха и ми обещаха да не се държат гадно с мен.Но след време,пак се скарах с най-добрата ми приятелка,по вина на другото момиче и то много лошо.С най-добрата ми приятелка отново не си говорехме със седмици този път.Един ден,когато минавах покрай тях,чух как братовчедка ми пита съученичката ми "Не искаш ли да си приятелка със Светлето?" и тя отговори-"Не не искам,защо да съм?" .В този момент аз се показах и всички млъкнаха.Най-добрата ми приятелка,не каза нищо,беше винаги от страната на съученичката ми.Една вечер,писах на най-добрата ми приятелка-Не иска ли отново да сме приятелки?,но тя се държеше така сякаш не говорех с нея,а със съученичката ми.Молих я да сме приятелки,но тя ми наговори много тежки думи и от този момент спрях всякакъв контакт с нея.Сега те излизат двете,и аз вече излизам с други момичета.Но когато ги видя.винаги ми става болно,защото аз трябваше да съм на мястото на съученичката ми.Това е едната причина заради която изпаднах в депресия.Втората причина е-бях се запознала с едно момче.Не мислех че ще стане нещо между нас.Мислех,че ще сме само приятели,докато не започнахме да си пишем всеки ден и да говорим почти всеки ден.Бяхме се разбрали да се видим в парка,аз отидох с мои приятелки а той дойде сам.Оказа се,че развих чувства към него и той към мен.Видяхме се няколко пъти.Отначало той не ми предложи да сме гаджета,докато аз не го попитах"Сега какви сме?" и той ми отговори "Незнам".Аз му казах,че за мен приятелите не се държат така,и той каза че и той мисли така и каза че явно сме гаджета.Много мои приятели и приятелки,още в самото начало ме предупреждаваха,че той не е за мен,че щял да ми разбие сърцето,но аз не ги послушах.Мина седмица откакто станахме гаджета(не сме имали интимни отношения помежду си). Той започна да се държи странно и тъпо.Аз го попитах "Да не ми е сърдит,има ли нещо да ми каже",той каза "че няма нищо".И аз така повече започнах да се притеснявам.Започнах аз да му пиша първа,но той се държеше студено с мен.В един момент,без нищо да е станало,скъса с мен по телефона.Аз незнаех какво да правя и затова му звъннах.Попитах го "Какво направих толкова,в мен ли е вината?" а той каза "че нищо не съм направила и вината не е в мен".Попитах го тогава защо къса с мен,и той ми каза,да се успокоя после ще говори с мен.Аз го чаках,но той не ми звънна,нито ми писа.Така и не разбрах защо скъса с мен,въпреки че продължавах да му пиша.Накрая той спря всякакъв контакт с мен,блокира ме но аз му звънях и му казвах че заради тази раздяла аз много се промених,че не се чувствам добре заради това,но на него не му пукаше.След време той си хвана ново гадже.Аз писах на това момиче,тя му каза и той ми звънна и ми каза повече да не й пиша и да не се занимавам с нея,защото не е моя работа.Аз му отговорих,напротив моя работа е защото още ме интересуваш и не мога да те преживея.Той каза,че не му пука,да го оставя да си живее живота и че мен не ме интересува личния му живот.Аз му отговорих,че за мен щом сега се държи така с мен,явно никога не ме е обичал и той ми каза-явно сама си отговаряш на въпроса.Оттогава спрях вече да го търся.Но не го забравих.Всичко това заради това момче и най-добрата ми приятелка,ми се отрази много зле.Както казах,изпаднах в депресия,която беше повече от 3месеца.Плаках всеки ден щом останех сама вкъщи,оценките ми спаднаха много надолу и сега незная какво да правя и как да продължа напред без тях и да ги преживея.Искам отново да съм като преди да имам хубави оценки,но мисля че вече няма да съм щастлива като преди.Затова ви пиша,за да ми помогнете със съвети как да продължа напред без тях и да превъзмогна тези хора които смятах за най-близки а се чувствам предадена от тях.
shtata.na.zvezdite
 
Мнения: 2
Регистриран на: 30 Яну 2021, 20:58

Предишна

Назад към Психология, психиатрия и сексология

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта