foreverfly написа:здравейте,
преди дни получих пристъп, за който съм склонна да мисля, че е паническа атака. Случва се за втори път в рамките на 13 месеца, като първия път си имаше налице страх от евентуален инфаркт /не можех да дишам, усещах сърцето си сякаш ще се пръсне/, освен това бях в период на изключително силен стрес. Сега при втория пристъп не съм се страхувала от нищо, не съм имала мисли че полудявам, че ще умра или каквото и да е от сорта. Съвсем спокойно го изчаках да премине, беше съпроводен от силна жажда и продължи на вълни близо цял час. Симтомите иначе си бяха като при първия, но без чувство за задушаване и без чувство за тахикардия - имах изтръпване по гръба - на вълни, треперене на ръцете и краката, ужасен световъртеж и размито зрение. Дори на следващия ден ми се виеше свят ако седна пред компютъра.
Започвам да се колебая дали е паническа атака или нещо физиологично, макар че личния ми лекар беше категоричен, че е на психична основа. Възможно ли е да си е паническа атака, макар и без осезаемо чувство за страх?
foreverfly написа:Благодаря,
диагноза, доколкото може да се говори за такава, не ми е поставяна. Личният ми лекар беше категоричен, че става дума за паническа атака, но без да ми назначи никакви изследвания, които да изключат евентуален физиологичен проблем. Не съм използвала никакви медикаменти, първият път отшумя и не се върна цяла година. Ще се насоча първо към ендокринолог и ако няма нищо притеснително ще потърся и психотерапевт.
между другото - в деня на пристъпа наистина бях погълнала повечко кофеин (дори бях пила кока-кола непосредствено преди него), но нямам спомен дали при първия беше така. Имах няколко силни внезапни световъртежа през лятото, без останалите симптоми, отново след недоспиване и вероятно повече кофеин от това, което мога да понеса.
Отново ви благодаря, не подценявам по никакъв начин паническите атаки, но доста успокоително ми идва мисълта, че вероятно нямам физиологичен проблем и се надявам да успея да ги преодолея само с терапия, без медикаменти.
validob написа:Здравейте, г-жо Тодорова! Обръщам се към вас с една молба за съвет. Моята дъщеря е на 6.5 години. От 6 месеца живеем в ново жилище. Преди това живеехме с родителите на съпругата ми и по неволя ни се налагаше през всичките 6 години да спим с дъщеря ни в една стая, а през последните 4 години и на едно легло. Нанасянето в новия апартамент мина успешно. И двете деца го приеха много щастливо. Но имаме проблем със съня на дъщеря ни. В началото имахме проблеми със заспиването. Искаше да има някой при нея. Това го отминахме. Сега обаче всяка вечер се буди по няколко пъти и идва да вика някой от нас за да спи при нея, понеже ние спим в съседна стая. И това се случва по няколко пъти на вечер. Ние умишлено не оставаме да спим по цяла вечер, за да може да свикне. Създали сме всички условия които искаше тя за да може да заспива сама - спи на нощна лампа, на пуснат телевизор, който изключваме след като заспи, а и в стаята не е сама - на съседното легло спи братчето й, което е по-малко. Казва, че сънува лоши сънища. Какви ли лоши сънища може да сънува едно дете - казва, че сънува някакъв лош от "Ну погододи", някаква тава която плашела децата и т.н. Ограничаваме я към предаванията и филмчетата които гледа - гледа предимно образователни детски филмчета. Е понякога си гледа и нейните които иска по Disney и разни други детски канали. Вечер заспива на неангажиращи канали като "24 kitchen". Но събужданията продължават. Така и ние и тя не можем да се наспим пълноценно. Моля за някакъв съвет. Ние сме от Бургас.
Не оставяйте да спите в стаята на дъщеря си, дори и за определени часове.
Назад към Психология, психиатрия и сексология
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта