Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата
02 Фев 2012, 12:00
Темане ли ти сторих, че Господ изсипа над мене река?
Цианкалий ли ръснах на дечицата свои в компота?
С всеки ред – ситно-ситно написан от моята слаба ръка,
аз към теб съм вървял – неотлъчен и сам, и без ропот.
Ако утре се съмне, ще ти кажа няколко плахи неща –
учил съм ги в букварчето, което си носех на пазвица,
например – обичам те, лека нощ, добра стига, ласка и доброта,
туй то – изгуби ми се букварчето, плъховете ми го изядоха.
Не преминах пустини – и с теб не вървях край реки,
сигурен съм обаче, че ти си вървяла в стърнището,
през което ми се търкаляха отеснелите брачни халки
и си влачех синджирите, прикован на стената към Нищото.
Върху мен се изсипваха дъждове, милвали кулата на Вавилон,
ние с теб си говорим на различни, но ясни езици –
ти носиш слънце в косици и сенце за грохалия ми кон,
ще ти платя със 7000 метра ята незазидани птици.
Да поседнем в тревите, дълъг е пътят, от буквара сега ще чета,
всичко, което знам, ти го спастрих от плъховете и язовците,
време е да се пилея – сиромах през твоите натежали, златни жита,
ето ти го букварчето – на сухеца в скрина да си го пазиш.
Късах страница по страница от преминалия без теб мой живот
и се уча да сгъвам от светлината – и да пускам хартиени птици…
Ако още си Господ и нейде те има, да ми я пазиш в небесния свод,
не ми взимай зениците, Господи,
не ми взимай зениците!
Валери Станков, от Буквар за влюбени.
Цианкалий ли ръснах на дечицата свои в компота?
С всеки ред – ситно-ситно написан от моята слаба ръка,
аз към теб съм вървял – неотлъчен и сам, и без ропот.
Ако утре се съмне, ще ти кажа няколко плахи неща –
учил съм ги в букварчето, което си носех на пазвица,
например – обичам те, лека нощ, добра стига, ласка и доброта,
туй то – изгуби ми се букварчето, плъховете ми го изядоха.
Не преминах пустини – и с теб не вървях край реки,
сигурен съм обаче, че ти си вървяла в стърнището,
през което ми се търкаляха отеснелите брачни халки
и си влачех синджирите, прикован на стената към Нищото.
Върху мен се изсипваха дъждове, милвали кулата на Вавилон,
ние с теб си говорим на различни, но ясни езици –
ти носиш слънце в косици и сенце за грохалия ми кон,
ще ти платя със 7000 метра ята незазидани птици.
Да поседнем в тревите, дълъг е пътят, от буквара сега ще чета,
всичко, което знам, ти го спастрих от плъховете и язовците,
време е да се пилея – сиромах през твоите натежали, златни жита,
ето ти го букварчето – на сухеца в скрина да си го пазиш.
Късах страница по страница от преминалия без теб мой живот
и се уча да сгъвам от светлината – и да пускам хартиени птици…
Ако още си Господ и нейде те има, да ми я пазиш в небесния свод,
не ми взимай зениците, Господи,
не ми взимай зениците!
Валери Станков, от Буквар за влюбени.
Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата
03 Фев 2012, 14:29
Красота, красота само в няколко слова...
Слънце пръска, дъжд от светлина.
Пеят песни, жетва е сега.
Колко радост носи есента!
От дъба откъсват се листа.
Той е грозен в този свят студен,
но на пролет пак ще е зелен.
Под дъба, скрит в черния си шал,
уморен от тайната печал,
той лежи и сякаш е заспал.
И от него късат се листа.
Пролет-есен, срам и вечен мрак.
Пролет-есен, вечен листопад.
Слънце пръска, дъжд от светлина.
Пеят песни, жетва е сега.
Колко радост носи есента!
От дъба откъсват се листа.
Той е грозен в този свят студен,
но на пролет пак ще е зелен.
Под дъба, скрит в черния си шал,
уморен от тайната печал,
той лежи и сякаш е заспал.
И от него късат се листа.
Пролет-есен, срам и вечен мрак.
Пролет-есен, вечен листопад.
Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата
06 Фев 2012, 17:48
Кажи обичаш ли ме още? Кажи, обичаш ли ме още?
След толкова години вече… Еднакви дни… Еднакви нощи…
И стар… и грозен… и объркан… И нямащ време, нямащ време…
Кажи, обичаш ли ме още… Кажи ми, дявол да го вземе.
Недей мълча… Не се преструвай, че ти е все едно отдавна.
Ах, битката ни бе жестока, но точно затова пък славна.
Две кучета… И остри зъби… И пак съвместно съществуват.
И не разбираш в крайна сметка ръмжат ли или се целуват.
Кажи обичаш ли ме още? Дори да кажеш „не” – кажи го.
И напиши го, размножи го на ксерокс или със индиго.
Раздай го на света, пръсни го от самолет като реклама
как имало любов, която сега я няма… няма… няма…
Но има… има… има… знам го. И ти го знаеш безусловно.
Тя съществува нелегално, прикрито, тайно и съдбовно…
Натаралежена, сърдита… как искам аз да я погаля…
Но тя като бодлива топка по стръмнината се търкаля.
И тъй… Аз още те обичам…Ще ти го кажа някой ден, но …
Дали пък точно днес, например, да ти го кажа непременно.
А в други ден да те попитам , тъй както те попитах снощи:
Кажи, обичаш ли ме още? Обичаш ли ме още… Още…
След толкова години вече… Еднакви дни… Еднакви нощи…
И стар… и грозен… и объркан… И нямащ време, нямащ време…
Кажи, обичаш ли ме още… Кажи ми, дявол да го вземе.
Недей мълча… Не се преструвай, че ти е все едно отдавна.
Ах, битката ни бе жестока, но точно затова пък славна.
Две кучета… И остри зъби… И пак съвместно съществуват.
И не разбираш в крайна сметка ръмжат ли или се целуват.
Кажи обичаш ли ме още? Дори да кажеш „не” – кажи го.
И напиши го, размножи го на ксерокс или със индиго.
Раздай го на света, пръсни го от самолет като реклама
как имало любов, която сега я няма… няма… няма…
Но има… има… има… знам го. И ти го знаеш безусловно.
Тя съществува нелегално, прикрито, тайно и съдбовно…
Натаралежена, сърдита… как искам аз да я погаля…
Но тя като бодлива топка по стръмнината се търкаля.
И тъй… Аз още те обичам…Ще ти го кажа някой ден, но …
Дали пък точно днес, например, да ти го кажа непременно.
А в други ден да те попитам , тъй както те попитах снощи:
Кажи, обичаш ли ме още? Обичаш ли ме още… Още…
Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата
06 Фев 2012, 17:56
Думите, вълшебство... Прекрасно е, когато човек изразява себе си, емоциите си, загубите, победите с помощта на лириката...Толкова просто изглежда, а колко сложно е всъщност да накараш другия, който те чете или слуша да види всичко онова, което се крие в душата... Белият лист винаги е бил предизвикателство и колкото повече хора го използват, за да опишат света си, толкова по малко ще бъдат нещастните и неразбраните...
Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата
06 Фев 2012, 21:39
стиховете според мен са изтория вече това е изкуство от миналото от времето на средновековието
Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата
07 Фев 2012, 14:37
Дивата Роза написа:стиховете според мен са изтория вече това е изкуство от миналото от времето на средновековието
... от момента на откриване на аржентинските любовни сериали с Освалдо Рио!Най-лошото е, че ние нямаме история след като само за малко повече от 1000 години, сме забравили как се пише на книжовен български!
Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата
07 Фев 2012, 14:40
southernsun написа:Дивата Роза написа:стиховете според мен са изтория вече това е изкуство от миналото от времето на средновековието
... от момента на откриване на аржентинските любовни сериали с Освалдо Рио!Най-лошото е, че ние нямаме история след като само за малко повече от 1000 години, сме забравили как се пише на книжовен български!
и както е казал Вапцаров "Какво ще ни дадеш, иЗторийо, от пожълтелите си страници?" ....
Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата
07 Фев 2012, 16:28
southernsun написа:Дивата Роза написа:стиховете според мен са изтория вече това е изкуство от миналото от времето на средновековието
... от момента на откриване на аржентинските любовни сериали с Освалдо Рио!Най-лошото е, че ние нямаме история след като само за малко повече от 1000 години, сме забравили как се пише на книжовен български!
ти се базикаш с мен ама са пише Освалдо Риос а не Освалдо Рио имаш грешка
Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата
10 Фев 2012, 10:03
- тръгвааааммм.jpg (49.02 KiB) Прегледано 350 пъти
Тръгвам си, без шум, въздишки тежки.
Тръгвам си, а става ми горещо.
Тежат краката, очите шарят.
Тръгвам си, прости не страдай.
Тръгвам си и моля те не ставай.
Р.О
Re: СТИХОВЕТЕ- лек за душата
10 Фев 2012, 10:08
Memento написа:Явно тук има хора които разбират от поезия. Искам да попитам кои пишат повече мъжете или жените? Кои са по-добри поети? Понеже темата е пусната в Дамски Клуб оставам с впечатлението, че съвременната поезия е приоритет на жените?
Личното ми мнение, е че поезията е от мъжа за жената.
Любимите ми автори са предимно мъже. Но това е може би, защото тяхното творчество е предназначено за женската аудитория.
Иначе и аз се опитвам да римувам и понякога даже ми се получава