Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[SOS]

Здравейте , не съм сигурна дали точно тук трябва да си задам въпроса , но се извинявам предварително. От няколко месеца баща ми не е добре психически , не знам от какво се получи това ,но и преди няколко години му се случи нещо такова , но се оправи за 1 месец. И така , преди 3 месеца , т.е. в началото на болестта му започна да говори , че е видял свръхестествени неща , че той е дошъл за някаква негова мисия и още какво ли не. Не го приехме толкова на сериозно , защото той все още си беше добре. Но с всеки изминал ден ставаше по-зле ,казвахме му , че е болен , че трябва да се лекува , но той не осъзнаваше , че е болен. Спря работа , започна да се затваря в себе си. Има и голям проблем с цигарите , преди пушеше по 1 кутия цигари , а сега искаше по 2 .Цигарите му станаха може би най-важното нещо в живота. Без тях откачаше,чупеше,заплашваше и просто нямаше как да спрем да му купуваме цигари. Започна да има проблеми със съня , понякога по цели нощи не е спал. Почти нищо не ядеше . И така като не искаше да се лекува се наложи да дойде полицията да го заведе на лекар, защото той беше опасен за хората на вън , имаше много ножове и си ги носеше в себе си. Полицията го закара на някакв лекарка , която каза , че е болен от тежка шизофрения и го закараха в болницата в Раднево , та въпросът ми е какво ще правят там с него , сигурна съм , че много се е наплашил , много се притеснявам дали ще може да живее там, и КОЛКО ще го държат там , много ли е сериозно , има ли надежда , че ще се оправи

[Eli Noeva]

Здравейте,
Разбирам тревогата Ви - за съжаление имате основание да се притеснявате за състоянието на баща си.
Споделяте, че първите психични проблеми на баща Ви са настъпили преди няколко години, и че те са били овладяни за 1 месец.
Вероятно тогава е било началото на заболяването, заради което днес баща Ви се намира в болнично заведение.
И е възможно тогавашните симптоми да не са разпознати като психично прогресивно заболяване.
И съвсем закономерно те се проявяват отново преди 3 месеца.
Болничният престой е необходим, за да се направи комплексна оценка на настоящето състояние, да се назначи и проведе адекватно медикаментозно лечение и за проследяване на симтоматиката.
На баща Ви е изготвен индивидуален план за лечение, в който може да бъде включена психотерапия и социотерапия в хроничните преходи на болестта.
Шизофренията е хронично заболяване, така че лечението ще бъде труден и продължителен процес.
Методите на лечение и видът на лекарствата се съобразяват с вида на болестта.
Направили сте това, което не само е необходимо, но и наложително в случая със състоянието на баща Ви - той да получи професионална медицинска грижа.
Това заболяване засяга мисленето, емоциите и поведението и протича в 3 фази.
В първата фаза болестта се развива постепенно много дълго време в продължение на месеци и дори години, и промените в психиката не са значителни.
Вероятно е Вашият баща да се е намирал във втората - активна фаза преди да влезе в болницата.
Следствие на лечението ще има обостряния, последвани от ремисии в различна степен.
Необходимо е системно проследяване на показателите, прилагане на поддържаща терапия с лекарства, провеждане на психотерапия и социотерапия.
Пихо и социотерапията се прилага за:
- овладяване на емоционалните реакции на баща Ви;
- връщането му към по-правилно мислене за самия себе си и за отношението на околните към него;
- за включване в различни форми на групова психотерапия;
- постигане на ресоциализация чрез рехабилитация.
Би било добре за всички вас - близките на болния да бъде проведено психообучение как да живеете и да се справяте отсега нататък.
Трябва да наблюдавате внимателно състоянието на болния, когато той се върне отново у дома и да съобщавате на лекуващия лекар за всяка промяна в състоянието му.
Трябва да намерите сили и търпение да го успокоявате, окуражавате и подтиквате той активно да прави нещата от лечебния план.
Тази болест засяга не само баща Ви, но и всички негови близки.
На този етап в болницата за него се прави най-подходящото лечение и той ще почувства подобрение от него.
Не се безпокойте повече, отколкото е необходимо.
Следвайте препоръките на лекуващия лекар, потърсете повече информация за шизофренията и се обърнете към клиничен психолог или психиатър-психотерапевт, как да се стабилизира състоянието на баща Ви.
Желая Ви успех.
Ели Ноева.

[gan4o_s]

Здравейте,
Аз съм момче на 21г и имам симптомите на лека депресия.Много съм амбициозен и според мен от там идват моите проблеми.Имах големи очаквания от живота,а сега започнах работа на 2 места и немога да постигна и 1/3-та от целите които си бях поставил.Работя в много тежка среда и това допълнително ме стресира.Знам кои са ми проблемите,но просто немога да се справя с тях,а лошото е че не виждам как може и психолог да ми помогне.Това мое състояние от година-година и половина.Преди това мисълта ми винаги беше бистра,като цяло съм изключително разумен и бързо се справям с всички проблеми.Също така общуването ми с хората беше гладко и спокойно.Сега трудно се концентрирам,мислите ми са само негативни,постоянно съм разсеян,мисля за много неща едновременно,мисля за нещата,които не успявам да направя,когато общувам с хората се чувствам неудобно и неловко,мисля си че съм под тяхното ниво(че те са постигнали повече от мен).Освен това и при положение,че съм в перфектно фисическо състояние започнах да имам и сексуални проблеми(притеснявам се по време на секс за това как ще се представя и в повечето случеи губя ерекция.Твърде амбициозен съм и винаги ще мисля за нещата които съм можел да направя и за нещата които трябва да направя.Трябва някакси да забравя всички притеснения и просто да се пусна по течението без да я обмислям много.Искам да ми препоръчате специалист,с който да споделя проблемите и притесненията си,специалист,който да може да ми предпише и медикаменти,които да ми помогнат.Без медикаменти съм убеден,че няма да се получи.

[gan4o_s]

Аз съм момче на 21г и имам симптомите на лека депресия.Много съм амбициозен и според мен от там идват моите проблеми.Имах големи очаквания от живота,а сега започнах работа на 2 места и немога да постигна и 1/3-та от целите които си бях поставил.Работя в много тежка среда и това допълнително ме стресира.Знам кои са ми проблемите,но просто немога да се справя с тях,а лошото е че не виждам как може и психолог да ми помогне.Това мое състояние от година-година и половина.Преди това мисълта ми винаги беше бистра,като цяло съм изключително разумен и бързо се справям с всички проблеми.Също така общуването ми с хората беше гладко и спокойно.Сега трудно се концентрирам,мислите ми са само негативни,постоянно съм разсеян,мисля за много неща едновременно,мисля за нещата,които не успявам да направя,когато общувам с хората се чувствам неудобно и неловко,мисля си че съм под тяхното ниво(че те са постигнали повече от мен).Освен това и при положение,че съм в перфектно фисическо състояние започнах да имам и сексуални проблеми(притеснявам се по време на секс за това как ще се представя и в повечето случеи губя ерекция.Твърде амбициозен съм и винаги ще мисля за нещата които съм можел да направя и за нещата които трябва да направя.Трябва някакси да забравя всички притеснения и просто да се пусна по течението без да я обмислям много.Искам да ми препоръчате специалист,с който да споделя проблемите и притесненията си,специалист,който да може да ми предпише и медикаменти,които да ми помогнат.Без медикаменти съм убеден,че няма да се получи.

[Galina Todorova]

Аз съм момче на 21г и имам симптомите на лека депресия.Много съм амбициозен и според мен от там идват моите проблеми.Имах големи очаквания от живота,а сега започнах работа на 2 места и немога да постигна и 1/3-та от целите които си бях поставил.Работя в много тежка среда и това допълнително ме стресира.Знам кои са ми проблемите,но просто немога да се справя с тях,а лошото е че не виждам как може и психолог да ми помогне.Това мое състояние от година-година и половина.Преди това мисълта ми винаги беше бистра,като цяло съм изключително разумен и бързо се справям с всички проблеми.Също така общуването ми с хората беше гладко и спокойно.Сега трудно се концентрирам,мислите ми са само негативни,постоянно съм разсеян,мисля за много неща едновременно,мисля за нещата,които не успявам да направя,когато общувам с хората се чувствам неудобно и неловко,мисля си че съм под тяхното ниво(че те са постигнали повече от мен).Освен това и при положение,че съм в перфектно фисическо състояние започнах да имам и сексуални проблеми(притеснявам се по време на секс за това как ще се представя и в повечето случеи губя ерекция.Твърде амбициозен съм и винаги ще мисля за нещата които съм можел да направя и за нещата които трябва да направя.Трябва някакси да забравя всички притеснения и просто да се пусна по течението без да я обмислям много.Искам да ми препоръчате специалист,с който да споделя проблемите и притесненията си,специалист,който да може да ми предпише и медикаменти,които да ми помогнат.Без медикаменти съм убеден,че няма да се получи.

Здравейте,
От това, което споделяте разбирам, че не се нуждаете от психологическо консултиране или психотерапия, а ви е нужно медикаментозно лечение, което при евентуален депресивен епизод се предписва от психиатър. Вие не споделяте от кой град сте. Аз мога да ви помогна със препоръка само за лекари от гр.Варна. Добър вариант е да посетите личния си лекар, който ще ви даде направление за психиатър и ще ви насочи към такъв. Желая ви успех!

[Eli Noeva]

Здравейте,
Пишете, че знаете кои са Вашите проблеми, но не можете да се справите сам с тях.
Същевременно не виждате как психолог може да Ви окаже помощ и подкрепа, но все пак поставяте проблемите си пред психолог.
Препоръчвам ви да се запитате какво в действителност искате и какво е важно за Вас относно бъдещето Ви.
Едва след това следва да си поставяте реалистични и постижими цели.
Този подход ще Ви помогне да се справите с вътрешния си конфликт, свързан с безпокойство, колебания и несигурност в себе си.
Бихте могли да обмислите възможността за избор на практикуващ психолог, с който да обсъдите проблемите си по-задълбочено.

Ели Ноева.

[ivailichkaa]

Здравейте,мисля че правилно съм се ориентирала към вас за съвет.Бях бременна и 10 дена преди термина ми спрях да усещам движенията на бебето,отидох на лекар и установиха че няма сърдечна дейност.След това постъпих в болница,предизвикаха ми раждане и след два дни успешно родих мъртвото си дете,което е с хидроцефалия.Престоя ми преди раждането беше тежък-бях 2 дена в предродилна(даже ме оставиха да спя там и вечерта) и мисълта че очаквах раждане на мъртво дете ме съсипваше.Как ще ме посъветвате да успея да превъзмогна до някаква степен това преживяване?Благодаря ви за отделеното внимание

[Galina Todorova]

Здравейте,мисля че правилно съм се ориентирала към вас за съвет.Бях бременна и 10 дена преди термина ми спрях да усещам движенията на бебето,отидох на лекар и установиха че няма сърдечна дейност.След това постъпих в болница,предизвикаха ми раждане и след два дни успешно родих мъртвото си дете,което е с хидроцефалия.Престоя ми преди раждането беше тежък-бях 2 дена в предродилна(даже ме оставиха да спя там и вечерта) и мисълта че очаквах раждане на мъртво дете ме съсипваше.Как ще ме посъветвате да успея да превъзмогна до някаква степен това преживяване?Благодаря ви за отделеното внимание

Здравейте,
Съжалявам за загубата ви! Смъртта на дете е горчива и жестока загуба, изпитание за връзката и най-вече за майката. Обикновено тя плаща твърде висока цена по отношение на психичното и телесното си здраве. Изживяването на скръбта е индивидуално. Ракциите могат да варират от обикновената дълбока скръб до объркващото облекчение, че всъщност бебето се е отървало от дългогодишни страдани (ако се беше родило живо). Много често тези преживявания се сравняват с дълбока, кървяща рана. Тя заздравява с времето, но дотогава се изисква да се отнасяте с нея внимателно.
Ще бъде добре да определите чувствата, които изпитвате, относно случилото се и с какви мисли ги свързвате. Може да сте гневна, тъжна, виновна, отчаяна. Хубаво ще бъде да изразявате тези чувства, да ги споделяте с близките си хора. Изразявайте ги открито. Говорете! Това е много важно - така ще поставите по-бързо емоциите си в ред. Ангажирайте времето си с различни дейности. Създавайте се удоволствия (напр.ходене на масаж. Масажът отпуска напрегнатите мускули и може да стимулира сълзите и да освободи емоциите). Избягвайте да вземете генерални решения - като например: да напуснете работата, да се разведете, да се преместите или да искате да имате отново дете. Много е важно да приемете случилото си като изпитание през което трябва да преминете за да продължите напред, защото живота не е справедлив, но е прекрасен. Задължително потърсете професионална помощ от психолог или психотерапевт, който ще ви помогне да се справите по-бързо с тъгата и отчаянието. Желая ви успех!

[Nadinka]

Здравейте, искам да споделя какво чувствам. Преди време страдах от агорафобия, след това от социална фобия, бяха ми назначени антидепресанти с които се чувствах страхотно. Забременях и изкарах една спокойна и щастлива бременност без никакви хапчета и сега продължавам така. Мъжа ми започна нова работа и лятото е кампанията им, прибираше се към 22.30-23.00ч,беше ме страх, че сме сами с малката късно вечер и от там започнаха едни страхове, че някой от вън може да ме наблюдава, че може да има някой на вън. Пусках всички щори и пердета,но нещо като хлопнеше и ми се струваше че вратата се отключва, а бяхме се разбрали с мъжа ми преди да се прибере да ми се обажда за да не ме изплаши и така докато се прибереше все ми се причуваше нещо. А живея на такова място където почти съм сигурна, че никой няма да влезе в нас, в двора ни. До нас се намира една къща, изоставена, и като погледна на вън виждам нея- тъмно, мрачно, необитаемо, може би от там идват страховете ми. Мъжа се прибира вече навреме и ми е по спокойно, но когато изляза в остъклението и все гледам към прозореца, сякаш в очакване да видя някаква сянка. Започнах да сънувам, как чувам стъпки и някой се опитва да отвори вратата и се събуждам. Сънувам как съм излязла на двора вечер, на всякъде свети и изведнъж се обръщам и виждам сянка и започвам да бягам към вкъщи и заключвам. Моля да ми кажете защо усещам тези неща, какво трябва да променя в живота си.

[Daylily]

Бих сикала да задам един въпрос.
Беше ми предписан Золофт, чиято цел е третиране на системно безпокойство и засилена тревожност. Първите две седмици дозата е 25 мг. а след това би трябвало да го увелича на 50 мг. Пия го вече 5 дни, но не бих казала, че има ефект. Лекарката каза, че ефекта ще се появи след около 2-3 седмици, така че трябва да съм търпелива. Някои от страничините ефекти са налице - загуба на апетит (отслабнах с 1.5 кг за 5 дни), аз съм 50 кг. така че загубата на тегло и липсата на апетит определено е миснус в моят случай. Надявам се да отшуми. Налице е също полудяла перисталтика и лека сънливост.

Това, което искам да попитам е дали Золофт може да се комбинира с Лексотан, тъй като взимах по 1/2 таблетка вечер. Сега го спрях, защото не съм сигурна, че могат да се комбинират.
Извън страната съм и моята лекарка не знае какво е Лексотан.

Благодаря в аванс и адмирации за чудесния форум.