13 Окт 2013, 20:00
Nadinka написа:Здравейте, искам да споделя какво чувствам. Преди време страдах от агорафобия, след това от социална фобия, бяха ми назначени антидепресанти с които се чувствах страхотно. Забременях и изкарах една спокойна и щастлива бременност без никакви хапчета и сега продължавам така. Мъжа ми започна нова работа и лятото е кампанията им, прибираше се към 22.30-23.00ч,беше ме страх, че сме сами с малката късно вечер и от там започнаха едни страхове, че някой от вън може да ме наблюдава, че може да има някой на вън. Пусках всички щори и пердета,но нещо като хлопнеше и ми се струваше че вратата се отключва, а бяхме се разбрали с мъжа ми преди да се прибере да ми се обажда за да не ме изплаши и така докато се прибереше все ми се причуваше нещо. А живея на такова място където почти съм сигурна, че никой няма да влезе в нас, в двора ни. До нас се намира една къща, изоставена, и като погледна на вън виждам нея- тъмно, мрачно, необитаемо, може би от там идват страховете ми. Мъжа се прибира вече навреме и ми е по спокойно, но когато изляза в остъклението и все гледам към прозореца, сякаш в очакване да видя някаква сянка. Започнах да сънувам, как чувам стъпки и някой се опитва да отвори вратата и се събуждам. Сънувам как съм излязла на двора вечер, на всякъде свети и изведнъж се обръщам и виждам сянка и започвам да бягам към вкъщи и заключвам. Моля да ми кажете защо усещам тези неща, какво трябва да променя в живота си.
14 Окт 2013, 17:51
15 Окт 2013, 14:29
Galina Todorova написа:Nadinka написа:Здравейте, искам да споделя какво чувствам. Преди време страдах от агорафобия, след това от социална фобия, бяха ми назначени антидепресанти с които се чувствах страхотно. Забременях и изкарах една спокойна и щастлива бременност без никакви хапчета и сега продължавам така. Мъжа ми започна нова работа и лятото е кампанията им, прибираше се към 22.30-23.00ч,беше ме страх, че сме сами с малката късно вечер и от там започнаха едни страхове, че някой от вън може да ме наблюдава, че може да има някой на вън. Пусках всички щори и пердета,но нещо като хлопнеше и ми се струваше че вратата се отключва, а бяхме се разбрали с мъжа ми преди да се прибере да ми се обажда за да не ме изплаши и така докато се прибереше все ми се причуваше нещо. А живея на такова място където почти съм сигурна, че никой няма да влезе в нас, в двора ни. До нас се намира една къща, изоставена, и като погледна на вън виждам нея- тъмно, мрачно, необитаемо, може би от там идват страховете ми. Мъжа се прибира вече навреме и ми е по спокойно, но когато изляза в остъклението и все гледам към прозореца, сякаш в очакване да видя някаква сянка. Започнах да сънувам, как чувам стъпки и някой се опитва да отвори вратата и се събуждам. Сънувам как съм излязла на двора вечер, на всякъде свети и изведнъж се обръщам и виждам сянка и започвам да бягам към вкъщи и заключвам. Моля да ми кажете защо усещам тези неща, какво трябва да променя в живота си.
Здравейте,
Споделеното от вас ме кара да мисля, че вие сте човек, който непрекъснато се тревожи за нещо. Поставените ви диагнози са категории от тревожните разстройства. Най-характерната черта на агорафобията е тревожността от това да си далеч от дома или далеч от "игурния човек"(обикновено съпруг, партньор, родител). Известно е, че причината за агорафобията е резултат от съчетанието между наследственост и околна среда.
Социалната фобия включва страх от излагане или унижение в ситуации, при които бивате оценяване от другите или трябва да се представите добре.
Ще бъде несериозно да ви дам обективен отговор на въпроса, защото е необходимо да знам много повече за вас, а тази информация се получава в разговор продължаващ повече от час и половина. Бих ви посъветвала да посетите психотерапевт, за препоръчва е да е когнитивно-поведенчески психотерапевт. С него заедно ще разберете откъде идва точно проблема.
Освенй това ефективно ще бъде и практикуването на техники за релаксация и терапия за контрол на паниката. Важно е практикуване на себеутвърждаване и упражняване на социални умения. Може отново да използвате медикаменти. Най-важно е да си намерите добър когнитивен терапевт, който ще ви помогне по-лесно да промените начина си на мислене, който ви кара да се чувствате тревожна и несигурна. Желая Ви успех!
29 Окт 2013, 19:13
31 Окт 2013, 20:34
keranka написа:Здравейте искам да споделя нещо с Вас.Преди 1 год.почина дядо ми и аз много се уплаших,започнаха едни страхове.Беше ме изтрах да излизам сама навън,постепенно всичко преминаваше с помощта на брат ми и близки.Минаха няколко месеца и пак започнах да се страхувам ката оставах сама в къщи,започвах да треперя,ставаше ми лошо и тогава решихме да отида на психиатър.Той ми изписа хапчета Ксанакс.Чувствах ,че ми помагат ,но много спях от тях.Трябваше да ги пия 3 месеца и да ги спря.Това и направих,но като ги спрях започнах да се чувствам пак лошо и психиатърката ми изписа хапчета Есцитазан.Аз си мисля,че не се чувствах добре,защото бях свикнала с хапчетата с мисълта,че като ги пия ми помагат,а като ги спрях започнах да си мисля,че ще се влоша.Сега в момента съм спряла да пия всякакви хапчета и се мъча да ги откажа,защото с хапчета не става да се живее.Искам да ме посъветвате как бих могла да ги забравя по-лесно и да не мисля за тях.Също така не съм сигурна дали съм била за хапчета или за психолог,защото си мисля,че хапчетата са само химия и като ги спреш пак преминаваш в старото състояние.
18 Ное 2013, 14:31
18 Ное 2013, 14:33
18 Ное 2013, 14:35
20 Ное 2013, 01:05
20 Ное 2013, 23:16
кроки написа:Здравей те! Моя проблем е следния - детето ми е на 1г и 10м и посещава ясла от два месеца и не може да свикне.Не знам от лелките ли или защото до сега е бил само с мен и е много привързан към мен? Той не може да ми каже чао и аз да тръгна на някъде,дори да остава с баща си трябва да се скрия за да изляза защото види ли ме че отивам без него реве. Та за яслата - имаше два три дни добре и пак положението ставаше зле.В началото дори повръщаше, спря но през цялото време там е неспокоен,реве,почти даже да не казвам въобще не играе с децата.Според мен и аз си го виждам, че той е по затворен и явно за това.Мисля си и че лелките там не му обръщат много внимание и той още повече се ядосва.А и не говори и не може и той да ми обясни нищо. Говоря му, че там е хубаво да си играе, че мама и тати са на работа и няма кой да го гледа,че трябва да работим за да имаме парички-но той според мен въобще не слуша какво му приказвам. Моля дайте ми някакъв съвет? И друго мислите ли че мога да го заведа лично на психолог, тъй като все още не говори?И друго за забравих - гледам и аз да съм спокойна защото четох че те усещали - но как да се успокоя като гледам страха в очите му и целия трепери?