Ефектът на пеперудата

[The Witch]

Част 7 NEW

Борис отвори очи, изправи се, пи вода и пак се строполи на леглото.
- Вера, Вера, в какво те забърках – промълви той – още тогава, още когато разбрах, трябваше да те пратя далеч, далеч и от мен, и от баща ти.

Спомените отново го върнаха в онези дни, когато, заслепен от любовта и от щастливата случайност, срещнала го отново с Вера, не осъзнаваше, че всяко негово действие ще има противодействие. Че разрушаването на нечий рай, би му донесло единствено ад.

Чакаше я в бара много преди уговорения час. Надяваше се, че ще дойде, но и се страхуваше, че няма да го направи. И беше готов да я оправдае.
- Здравей – чу я да казва. Обърна се и я видя. Толкова красива и толкова негова.
- Ти дойде... не очаквах...
- Защо?
- Защото съм никой в живота ти, Вера, а поисках от теб толкова много.
- Ти го каза, Б., „Това, което е между нас, не може да се отлага повече“... Когато е истинско, не можеш просто да си тръгнеш...
- А Симеон?

Въпрос: Как Вера ще отговори на този въпрос?

B.jpg (56.84 KiB) Прегледано 321 пъти

[lallali]

Според мен думите - не можеш просто да си тръгнеш, означават, че не може просто да махне с ръка и да продължи живота си, а му дължи поне последна среща. Така че със сигурност ще каже, че остава със Симеон.

[Nina D]

" А симеон?
Симеон, той е безценен, приятелството ми с него - не бих го заменила... но само това. Той знаеше, че не го обичам така, както той би искал, надяваше един ден това да стане, но любовта или я има иле не...."

Това би отговорила Верката

[Stefan]

Борис, между другото спокойно може да му викате Бобич или Бобо на галено, голям късметлия излезе, на мен никоя жена не ми вързвала от първия път, хахаха. Ами не знам, ще трябва Вера да остане с него, щото иначе разказа ше трябва да го стопираме

[Woman]

ееех, колко е романтично казано - толкова красива и толкова негова, пратете ми и на мен един Борис де!

Вера категорично остава с Борис, Симеон е доста неприятен, не че знаем подробности за него, но просто и е анти и това е!

[Burn]

Аз искам в тоя момент да влезе Симеон и да стане яко меле, щото все пак сме в България, никой не си дава жената без бой, толкова интелигентно, толкова примирено, то това си е направо гейска работа, не знам вие какво мислите, но мен това спокойствие на Симеон ме дразни. Искаме екшън!

[Konstantin]

ееех, колко е романтично казано - толкова красива и толкова негова, пратете ми и на мен един Борис де!

Вера категорично остава с Борис, Симеон е доста неприятен, не че знаем подробности за него, но просто и е анти и това е!

хахахах, ама нали ти казах вече да спреш д търсиш, аз съм човекЪТ за ТЕБ. Стига сте ревали колко е романтично, искаме отново да се върнете в ареста или там където е , да разберем какво извършил и ала бала. то е ясно , че Вера ще бъде с нея

[diridorra]

-Симеон...Той е най-естественото и най-логичното нещо в целия ми живот до сега. Перфектен спътник в живот, добър приятел, нежен любовник...Идеален според баща ми и толкова далеч от моята представа за истински...
Тя спря. Погледна го. Вече не знаеше къде започва истинското, къде започва нейното истинско и къде онова на баща й и целият му прословут гангстерски свят...Опитваше се да се събуди, непрестанно...Често ставаше от леглото посред нощ, поглеждаше се в огледалото и се питаше дали не сънува, дали точно сега, в този момент срещу нея не седеше друга жена, тъжна самотна и отчаяна, която имаше нужда от сурова реалност, от болка и страх...Другата Вера само кимаше с глава, отместваше поглед в страни и засрамено тръгваше към леглото...Нейното спасение беше сънят...А сега тези зелени, огромни очи я гледаха, нея, която отдавна беше спряла да се надява, гледаха я така, както винаги до сега, очи за които другата Вера не съществуваше, очи, които и обещаваха това, което дори не подозираше...
Не говореха, само се гледаха, жадно, на пресекулки, сякаш се опитваха да запомнят всяка едва доловима мимика и жест, за да могат да преживеят следващата си раздяла...Събираха от нищожното си съществуване сега, за да още по-нищожното и незнайно някога...
- Борис...Късно е, а аз съм уморена...

[utro77]

....- А Симеон? - попита Борис.
-Какво за него? Между нас никога не е имало нищо кой знае какво и той много добре го знае.Ще ме преживее, спокойно.
-Ех, Вера... За съжаление нещата далеч не са толкова прости. Баща ти никога не би одобрил.
-Баща ми. Баща ми. Да не съм малко дете?! Омръзна ми все някой друг да решава вместо мен и да ми казва какво да правя. Отдавна съм пълнолетна, по дяволите. Не ми е нужно ничие одобрение.
Дълбоко в себе си чувстваше силен гняв. Но в същото време чувстваше и страх, тъй като добре познаваше баща си. Безскрупулен и суров, той бе готов на всичко, за да постигне своето. Знаеше, че бъдещето й отдавна е пресметнато и подредено до най-малкия детайл и в него Борис не фигурираше.
-А ти защо си толкова сигурен, че баща ми не би те одобрил? Той защо те.... мрази толкова?

diridorra , харесва ми как пишеш!

[utro77]

Според мен Вера трябва да избере Борис. Да дръзне да направи своя избор с готовността да си понесе последствията. Баща й, разбира се, не би одобрил и именно поради тази причина ще вземе Борис на работа при себе си - за да го отдалечи от Вера.