Част 7 NEWБорис отвори очи, изправи се, пи вода и пак се строполи на леглото.
- Вера, Вера, в какво те забърках – промълви той – още тогава, още когато разбрах, трябваше да те пратя далеч, далеч и от мен, и от баща ти.
Спомените отново го върнаха в онези дни, когато, заслепен от любовта и от щастливата случайност, срещнала го отново с Вера, не осъзнаваше, че всяко негово действие ще има противодействие.
Че разрушаването на нечий рай, би му донесло единствено ад. Чакаше я в бара много преди уговорения час. Надяваше се, че ще дойде, но и се страхуваше, че няма да го направи. И беше готов да я оправдае.
- Здравей – чу я да казва. Обърна се и я видя. Толкова красива и толкова негова.
- Ти дойде... не очаквах...
- Защо?
- Защото съм никой в живота ти, Вера, а поисках от теб толкова много.
- Ти го каза, Б., „Това, което е между нас, не може да се отлага повече“...
Когато е истинско, не можеш просто да си тръгнеш...- А Симеон?
Въпрос: Как Вера ще отговори на този въпрос?

- B.jpg (56.84 KiB) Прегледано 321 пъти